АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За да не се допусне ръст на цените на социалнозначимите хранителни стоки, ще се активизира работата на стабилизационните фондове чрез двукратно увеличаване на обемите на финансиране на казахстанските земеделски производители, което на свой ред трябва да доведе до по-ниски цени на социалнозначимите стоки.


Нидерландия е страната, която е инвестирала най-много в Турция в този период, като е вложила над 2,5 милиарда долара, а след нея се нареждат Казахстан и Люксембург с по 1,1 милиарда долара преки инвестиции, сочат данните на Асоциацията.


Решението бе взето след виртуална среща между Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман. Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 5 октомври тази година.


В Русия той е 14 260 долара, и Туркменистан (13 340 долара), в Китай е 13 690 долара. За Казахстан това е важно постижение, което отразява по-бързия икономически растеж и по-силна регионална позиция.


В основата на бъдещата централа са съвременните реактори ВВЭР-1200 от поколение III+. Тази технология отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасност и вече се използва в Русия, Беларус, Турция, Бангладеш, Египет и Китай. Срокът на експлоатация на реактора е 60 години с възможност за удължаване с още 20 години.


Мярката идва в момент на повишено внимание върху мината, която осигурява около 3 на сто от глобалното производство на литий, и на фона на изтичащо разрешение за добив на 9 август. CATL е уведомила и свързаните рафинерии в близкия град Ичун, уточняват източниците, пожелали анонимност.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Централата се очаква да бъде построена до 2035 г. до село Улкен, разположено на около 400 км северозападно от Алмати. Тя ще се състои от два реактора с обща планирана мощност от 2,4 гигавата. Казахстан не разполага с действаща ядрена електроцентрала от 1999 г., когато беше спряна дейността на реактора БН-350 край Каспийско море.


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.