АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Кипър, Гърция, Малта и България са претърпели най-големи икономически щети от прекомерни жега, суша и наводнения тази година, според заключенията от проучването.


Увеличението се дължи основно на по-високото производство от изкопаеми горива, главно въглища. Производството от възобновяеми източници е намаляло, особено от вятърна енергия, докато от слънчева енергия е отчетен ръст, достигайки рекордно равнище през второто тримесечие. Потреблението на електроенергия е останало без промяна.


SAFE ще предоставя дългосрочни, евтини заеми, за да помогне на държавите членки да закупят спешно необходимото отбранително оборудване. SAFE също така ще позволи на ЕС да продължи да подкрепя Украйна, като асоциира отбранителната си промишленост към инструмента от самото начало.


Данните на НСИ са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с юли 2024 г. е регистрирано намаление с 8.3% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.


Консумацията на вино отчита постоянен спад, под половината от изпитото в страната вино е местно производство. През 2024 г. делът на германските вина в потреблението е намалял с един пункт до 41 на сто, а три години по-рано е възлизал на 45 на сто. Износът също е слаб.


При успешна реализация на проекта за изграждане на два завода у нас, договорен между България и германската компания "Райнметал", правителството би работило и за нова инвестиция в доста по-високотехнологично производство. На това се надява вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в тв интервю.


Цената на пшеницата в Европа, включително фючърсите на борсата "Юронекст" (Euronext) в Париж, регистрират спад през седмицата. Това се дължи на силната конкуренция за износ от страна на Русия и Украйна, както и на очакванията за по-голямо от прогнозираното производство на пшеница в световен мащаб.


Докато Гърция, Кипър и Франция имат съответно 12,4, 10 и 9,9 процента, Румъния е по-близо до България, Латвия и Литва с 0,4, 1 и 1,4 процента. Последните три страни са единствените, където работещите хора имат по-малко извънреден труд от румънците.


Страните от ЕС с най-голям годишен ръст на потребителските цени през юли са Румъния (6,6 на сто), Естония (5,6 на сто) и Словакия (4,6 на сто), а с най-малък - Кипър (0,1 на сто), Франция (0,9 на сто) и Ирландия (1,6 на сто).


Получи се ефект на тласък при фармацевтичния и производствения сектор, тъй като пряко контролираното им производство в чужбина сега се отчита в БВП на Великобритания, написа в блога си Крейг МакЛарън, ръководител на националните сметки в статистическата служба.