АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Сред ключовите за българската икономика области са бизнес среда, енергетика, човешки ресурси, капиталов пазар, европейски политики и инвестиции. За основен национален приоритет беше обявено приемането на България в ОИСР и Шенгенското пространство, включително и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.


Това е петият по големина вятърен парк в България и се намира на териториите на общините Шабла и Каварна, с 14 блока вятърни турбини Vestas-V90 (с мощност от 3 MW всяка).


Споразумението беше гласувано в рамките на проектозакон, включващ и договора за учредяване на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) - международна организация, включваща Гърция, Кипър, Египет, Израел, Италия, Йордания и Палестина.


Строежът ще бъде извършен на територията на България в корабостроителен завод МТГ „Делфин“. Корабите се очаква да бъдат доставени съответно през 2025 и 2026 година.


По отношение на броя на трансакциите, в периода, обхванат от проучването (2015 - ноември 2020 г.), Полша остава най-активният пазар в региона със 17 трансакции, следвана от Чехия (14), Унгария (9), Румъния (7 ) и България (7).


„Нова“ се състои от 10 телевизионни канала, включително националната НОВА ТВ, и най-голямата онлайн платформа в България – „Нетинфо“, която достига средно до 80% от българското население всеки месец. Тя също така управлява четири радио станции.


Това са АМ „Европа“ и газопроводът „Балкански поток“, както и стартирането на изграждането на интерконектора България-Сърбия, това потвърдиха българският премиер Борисов и сръбският външен министър Никола Селакович, който бе на официално посещение у нас.


Естонската компания Single.Earth е привлякла милиони долари, за да купи гори и блата с надежда да се възползва от бързорастящия пазар на въглеродни емисии и обществената загриженост от размера на дърводобива в страната.


Използването на 8 вида пластмасови изделия за еднократна употреба се забранява в целия Европейски съюз, включително и в България от това лято. Това предвижда европейска директива, която всички страни членки трябва да въведат и приложат в националното си законодателство най-късно до 3 юли 2021 г.


Сръбската част на интерконектора от Ниш до Цариброд е дълга 108 км и ще струва 85,5 милиона евро. Българският участък от границата със Сърбия до София с дължина 62 км ще струва близо 77 милиона евро, посочи сръбският министър на енергетиката.