EUR 1.9558
USD 1.6136
CHF 1.7803
GBP 2.2467
CNY 2.4952
you tube
mobile version

Нулев ефект от емигранските пари

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Нулев ефект от емигранските пари

mail09:00 | 23.10.2012прегледи 1773 коментарикоментари 0


Силвия Стоядинова
Въздействието на емигранските трансфери върху българската икономика е по-слабо през последните години и особено след кризата от 2008 година. Оказва се, че почти всички средства, които заработват сънародниците ни в други държави, отиват за плащане на ежедневни разходи и сметки, образование на децата или издръжка на роднините.
Повечето от емигрантите изобщо не стигат до ситуацията да депозират парите си или да започнат бизнес с тях тук. Освен това занапред все по-малко от хората, заминаващи да учат в чужбина, ще се връщат в родината, защото намирането на подходяща работа, се оказва почти невъзвожна мисия. Това са част от изводите, които откриваме в презентацията „Въздействие на емигрантските трансфери върху българската икономика” на проф. д-р Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при БАН, представени по време на международна конференция.
Пред ЕconomyNews.bg експертът коментира и останалите тенденции.

Г-жо Балканска, разкажете повече за вашето изследване?
Аз съм изследвала връзката между преките чуждестранни инвестиции и паричните трансфери на емигрантите върху икономиката. Оказва се, че както паричните трансфери, така и инвестициите, имаха съществено влияние върху икономиката на страната, но преди кризата. Сега нещата са по-различни. В България парични преводи от емигрантите се използват основно за закупуване на недвижими имоти, отчитани като преки чуждестранни инвестиции . От една страна, притокът на свежи пари от емигранти намалява стимулите за търсене на работа, а увеличените разходи за потребление оказват натиск върху цените на вътрешния пазар, обезценяване на местните стоки и услуги и ръст на инфлацията. Паричните трансфери могат да компенсират временни финансови липси, но съвсем не могат да подменят загубите от изтичането на високо квалифицирани кадри.
Общо взето това, което се вижда е, че българите, които работят ниско квалифицирана работа в Гърция и други държави на практика се съгласяват да приемат и по-ниско платена работа само и само да останат в приемащата ги страна. Това се наблюдава и в Италия.  Бяха правени интервюта с наши емигранти по време на земетресението в Италия и ми беше много интересно, когато едно българско семейство, живеещо на палатка, каза че остава там въпреки ситуацията, защото живее по-добре със социалните помощи, които получава, отколкото със заплатите в България.
Има обаче и друга тенденция. Според проучването за българската диаспора и трансгранична мобилност доста българи, които бяха например в Испания, се върнаха. Нямаме точни данни колко са, но може би основно са тези, които са били в строителството. Същевременно много от тях и не се върнаха, съгласявайки се да приемат други работи, които са по-ниско платени и вероятно не отговарят на тяхната квалификация.
Къде най-често емигрират българите ?
Общо взето след 2000-та година и особено след като станахме член на ЕС много от по-ниско квалифицарите кадри използваха тогава тримесечните престои, за да отиват и да работят зад граница. Това, което стана и с поляците в трансграничните области с Германия или с поляците в Англия, стана пример и за много от българите, и те също заминаха за тримесечен период. После се връщаха и пак заминаваха и по този начин успяваха да издържат семействата си. Особено това важи за райони от Североизточна България и районите около Монтана и Западните части, които в тези години просто почнаха да се обезлюдяват.
Като цяло как се отразяват емигранските трансфери на българската икономика в последните години?
Аз бях учудена, че последните данни за пращани в България суми не отстъпват на предишните, дори се увеличават. Но аз не съм положително настроена, че в икономиката трябва да се инжектират точно такива пари. Разбира се, това оказва влияние върху богатството, което влиза, но е твърде нестабилен паричен поток, тъй като сега, първото поколение емигранти по някакъв начин са ангажирани да издържат родители или деца, които са оставили в България. Но повечето от тях са се установили дълготрайно в Италия,Испания, Гърция.
Второто поколение, което говори по-добре чужд език – испански, гръцки или пък да не говорим, че някой от емигрантите ни в Англия, говорят и на децата си на английски, мен ми се струва, че много малко от тях биха имали стимули да продължат да изпращат пари на близките си в България.
Това е така, защото по-голяма част от тези пари отиват за плащане на сметки, издържка на семейството, за образование и т.н, а не толкова за увеличаване на потреблението, може би частичо само.
Тези средства нямат и голямо влияние върху икономическия растеж в страната. Ние всички виждаме този ефект. Подобно на чуждите инвестици в непрозводствени сфери, парични трасфери от емигрантите не са добринесли за голям икономически ръст. Да, те са поддържали благосъстоянието на редица семейства и това е намалило бедността в някаква степен. Може би без паричните трансфери бедността в България щеше да бъде много по-ярка, но те не помагат за растеж в икономиката.
А студентите в чужбина броите ли ги като емигранти ?
Не исках да засягам тази тема, защото това е друг особен въпрос. Част от първата вълна от студентите, които заминаваха, си намираха работа и оставаха зад граница, особено тези, които са завършили в САЩ, Германия, Франция, тъй като тогава икономическата конюнктура на Запад беше по-различна.
Сега обаче повечето от студентите, които са завършили там, всъщност идват на нашия пазар на труда, защото и там няма работа. Интересен и е примерът с Франция, където завършилите университети, не си намират работа, освен завършилите частни училища. Преди кризата тези училища в областта на търговията, предлагаха освен адреси на фирми и работа, както и възможност за трайна заетост след преминаване на стаж от 6 месеца в дадена компания. Но сега дори и частни училища не предлагат работа, могат да осигуряват само адреси на фирми. Какво остава за тези, които завършват университетите. За тях е много по-трудно да си намерят работа. Същото се отнася и за българите, които са завършили във Франция. Но когато се върнат тук тези студенти, които имат висока степен на квалификация в дадена област, не могат да намерят адекватно за тяхното образование работно място.
Съгласете се, че не е възможно някой, който е завършил за IT специалист, или е учил в областта на бизнес администрацията да дойде тук и да започне в кол център. Затова повечето, които са завършили в чужбина по-късно търсят реализация в други страни.
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg