АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През юни Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа споразумение с българското правителство за изпълнението на т.нар. план за декарбонизация на комплекса, който произвежда близо 35% от електроенергията в страната.


От началото на 2025 г. златото е поскъпнало с 38 на сто, след като през 2024 г. отбеляза ръст от 27 на сто, подкрепено от понижаващия се долар, активно изкупуване от централни банки, мека парична политика и глобална несигурност.


При сравнение на цените на продукцията за второто тримесечие на 2025 г. със същия период на 2024 г. се наблюдават значителни повишения при ключови продукти като яйца (27,8 на сто), плодове (21,1 на сто) и мляко (13,3 на сто).


Банките ще предпочетат да прехвърлят по-голямата част от освободените 16 млрд. лева именно в депозитното улеснение, вместо да ги насочат към по-рисково кредитиране. Така общите банкови резерви в баланса на БНБ ще се запазят без съществена промяна.


За България предвидената сума възлиза на 3 261 700 000 евро. Програмата SAFE бе приета от Съвета през май 2025 г. 19 държави членки, включително България, изразиха намерение да участват в нея.


През първата половина на 2025 г. той е с 14% по-малък, като спад е отбелязан при машините и превозните средства (17,5%). По отношение на вноса е отчетен спад от 1,6%, който също се дължи на по-слабата търговия с машини и превозни средства. САЩ са вторият по значение партньор на Австрия по износ, а по внос заемат шесто място.


Очакваният негативен ефект върху БВП на България от наложените мита е около 0,35 процента. Разчетите на ведомството показват, че негативните ефекти върху българския експорт са 12,5 процента среднопретеглено мито, каза тогава заместник-министър Барбалов.


На база общия дял в търговията на ЕС през 2024 г., машините и превозните средства са най-значимата категория стоки (според стандартната международна търговска класификация – SITC), като износът достига 1 013 милиарда евро (39,2 процента от целия износ), а вносът – 801 милиарда евро (32,9 процента от целия внос), което води до излишък от 212 милиарда евро.


На един зает се падат по 14 097,7 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 36,1 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второ тримесечие на 2025 г. намалява с 1,9 на сто в сравнение с второто тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас намалява реално с 0,3 на сто.


През първото тримесечие на 2025 г., сред 16-те европейски страни с налични данни, десет са регистрирали спад в реалния доход на домакинствата на глава от населението, докато шест са регистрирали увеличение. Унгария е отбелязала най-силен растеж - с 1,9% в сравнение с предходното тримесечие. Белгия (1,3%), както и Дания и Италия (по 1%), също са отбелязали значителни печалби.