АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През финансовата година са изплатени 234 заявления за авансови и окончателни плащания по договори от интервенциите в лозаро-винарския сектор в размер на 39 401 197 лв.


Според новия проектобюджет на страната през следващата година дългът ще бъде в размер на 359 милиарда евро, или 137,6% от БВП (намаление със 7,8 процентни пункта от БВП в сравнение с 2025 г.). За сравнение през 2010 г., когато Гърция получи първия си спасителен пакет, държавният й дълг беше 147,8% от БВП.


С правка в НСИ сочи, че през август миналата година приходите са били в размер на 581,9 млн. лв., или с 11,3 на сто повече спрямо същия месец на 2023 г.


Това се обяснява с факта, че потреблението е нараснало по-бавно от брутния разполагаем доход - съответно с 0,7 на сто и 1 на сто.


Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.


Максималният размер на помощите de minimis за всеки един земеделски стопанин в сектора на производството на селскостопански продукти не може да надхвърля 50 000 евро (97 791,50 лв.) за три години.


Програмата "Визия 2030", ръководена от държавния инвестиционен фонд (Public Investment Fund – PIF) с активи за близо 1 трилион долара, цели да намали зависимостта на кралството от петрола и да развие устойчиви източници на доход. За изпълнението ѝ обаче са необходими стотици милиарди долари инвестиции, посочват от агенцията.


Бюджетът по интервенцията е 9,5 млн. евро, а максималният размер на разходите за един проект е до 300 000 евро.


През август 2025 г. са отчетени приходи на подсектор "Централно държавно управление" в размер на 4,6 млрд. лева (4 614,27 млн. лв.) и разходи в размер на 5,5 млрд лева (5 493,29 млн. лв.), съобщи НСИ. За подсектор "Социалноосигурителни фондове" приходите възлизат на 3,1 млрд. лева (3 126,68 млн. лв.), а разходите на малко над 3 млрд. лева (3 090,37 млн. лева).


Салдото се формира от дефицит по националния бюджет от 3,4 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 1,815 млрд. лв. През четвъртото тримесечие се очакват постъпления от втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на над 4,4 млрд. лв., които ще компенсират натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС и текущо ще подобрят салдото по КФП.