EUR 1.9558
USD 1.6103
CHF 1.7734
GBP 2.2734
CNY 2.4959
you tube
mobile version

Как реагираха социалните програми в кризата?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Как реагираха социалните програми в кризата?

mail17:05 | 04.02.2021прегледи 995 коментарикоментари 0


Лъчезар Богданов, ИПИ

Криза, причинена от пандемията от Covid-19, може да се разглежда и като своеобразен тест за готовността на системите за социално осигуряване и подпомагане да осигурят адекватна защита при сериозно и бързо влошаване на социално-икономическите условия.

В рамките на няколко месеца след март 2020 г., българските домакинства бяха изложени на няколко предизвикателства – внезапно и неочаквано сериозно ограничаване на обществения живот, придвижването и бизнес активността, рязко съкращаване на заетостта и ръст на безработицата, особено тежък удар в секторите, свързани с туризъм, развлечение и услуги, които са традиционен „клапан“ за непълна и сезонна заетост, включително недекларирана, както и значителни трудности пред възможностите за работата в други икономики и изпращане на трансфери от чужбина.

В тази среда може с достатъчна увереност да твърдим, че загубата на доходи ще увеличи риска от бедност за значителен брой български домакинства. Ако предотвратяването на бедността и осигуряването на достатъчен доход, който да покрие основните жизнени потребности на домакинствата в затруднено положение, е основна цел на социалната политика на държавата, то може да се очаква в криза като настоящата социалните разходи по основни програми да нараснат.

Прегледът на динамиката на разходите за ключови обезщетения и социални помощи до деветмесечието, който е част от изготвения от ИПИ анализ на въздействието на основните програми за социално подпомагане в България, дава противоречива картина.

На прага на кризата – през 2019 г. – разходите по основните видове помощи, които са част от социалното подпомагане през държавния бюджет, заедно с обезщетенията, свързани с безработица и майчинство, са близо 2,2 млрд. лева. При обезщетенията, свързани с майчинство, за първите девет месеца на 2020 г. се наблюдава както увеличение на броя на получателите, така и на средния размер на обезщетението, което е резултат от благоприятната динамика в заетостта и доходите непосредствено преди пандемията. Обезщетенията за безработица почти незабавно отчитат променената картина на пазара на труда.

За периода до септември общите разходи нарастват с близо 56%, или 181 млн. лева. Още към месец май 2020 г. броят на безработните с право на обезщетение нараства със 73 хиляди спрямо средномесечния брой в предкризисната 2019 г. при общо увеличение на броя на регистрираните безработни със 100 хиляди. Към септември общият брой безработни е с 61 хиляди над средната стойност за 2019 г., а на тези с право на обезщетение – с 38 хиляди повече. Данните до този момент потвърждават антицикличното действие на действащите правила за отпускане на обезщетението за безработица от осигурителната система.

Значителен ръст в разходите за деветмесечието е отчетен и при месечната финансова подкрепа за хора с увреждания – около 40 млн. лева, или 13% над изплатените помощи през същия период на 2019 г. Трябва да се отбележи, че тази социална програма не отчита доходите и имуществото на получателите, което означава, че разширяването на обхвата не е пряко свързано с икономическата криза. Тези помощи са с изключително широк обхват, като през 2019 г. получатели са около 11,5% от населението над 19 години.

От помощите, обвързани с доходите на домакинствата, по-значима промяна се наблюдава единствено при целевите помощи за отопление. Към деветмесечието се отчита ръст на разходите с над 25% спрямо предходната година, или с близо 20 млн. лева. Малка част от нарастването се дължи  увеличаване на размера на помощта за новия отоплителен сезон с 6,5%, докато по-голям принос безспорно има увеличеният брой кандидати.

Изплатените еднократни помощи по закона за социално подпомагане рязко се увеличават – близо 2,3 пъти – но те са с относително нисък дял в общите разходи за социално подпомагане (около 2% по данни за 2019 г.). Целевите помощи за диагностика и лечение – в най-голямата здравна криза в новата ни история – отчитат минимално нарастване с 14%, или 341 хиляди лева.

Месечните социални помощи чрез прилагане на диференциран подход на теория би следвало да са основната програма за подкрепа на лица и семейства с най-ниски доходи. При рязко и дълбоко влошаване на икономическите условия този вид помощ би трябвало относително бързо да покрие нарасналия брой домакинства, застрашени от бедност. Данните за деветмесечието обаче показват спад на изплатените помощи с близо 3%.

При повечето помощи за семейства с деца, които се отпускат след подоходен тест, също се наблюдава спад в разходите, въпреки че при загуба на работно място или доходи на родителите би следвало покритието да се разширява. Това включва както най-голямата програма – месечните помощи за деца, или т.нар. детски надбавки, така и месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година и еднократната помощ при бременност. Същото важи и за помощта за деца с трайни увреждания, която обаче зависи единствено от броя на децата с увреждане.

Единствената помощ, при която се наблюдава ръст в разходите, е еднократната помощ за дете, записано в първи клас – близо 37% спрямо деветмесечието на 2019 г. Това обаче може да се дължи на факта, че срокът за кандидатстване е октомври и увеличението може да се дължи на по-голям дял родители, които са подали по-рано документи. В същото време трябва да отчитаме, че за въведената като антикризисна мярка идентична помощ за записване на ученици в осми клас разходите са едва 1,5 млн., или повече от 3 пъти по-малко, което може да отразява недостатъчната информация и по-късното включване на потенциалните бенефициенти.

Източник: Отчети за изпълнение на бюджета на МТСП

Като цяло, тежестта на първите тримесечия на кризата „падна“ върху обезщетението за безработица, което адекватно отговори на променената икономическа и социална картина. В същото време програмите за социално подпомагане, които би следвало да са насочени именно към подкрепа на домакинствата при загуба на доход и изпадане в по-тежко социално положение, до края на септември 2020 г. не отчитат голямо отклонение от средносрочните тенденции, наблюдавани и преди кризата. В тази ситуация се вижда много ясно и липсата на адекватен механизъм за осигуряване на финансова помощ на домакинства с ниски доходи, като очевидно в сегашния си вид месечните помощи на база гарантиран минимален доход не могат да изпълнят тази функция. Заедно с това, продължава политиката за увеличаване на насочваните вече значителни по размер и дял в общия социален бюджет средства за трансфери към групи получатели, дефинирани по други признак – например деца и лица с трайни увреждания или пенсионери.

През юли 2020 и януари 2021 г. минималната пенсия за стаж и възраст бе увеличена първо на 250, а после на 300 лева, а от август правителството изплаща и добавка от 50 лева на всеки пенсионер. За 2021 г. се предвиди и данъчно облекчение за семействата с деца.

Изглежда, към момента надделява политическата воля да се насочват бюджетни средства към програми с много широк обхват вместо да се положат усилия за създаване на прецизно насочени инструменти, които обаче да дават адекватна подкрепа на действително нуждаещите се.


 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg