EUR 1.9558
USD 1.7726
CHF 1.7904
GBP 2.2832
CNY 2.5288
you tube
mobile version

Какво се случва в скрап сектора от днес?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Какво се случва в скрап сектора от днес?

mail10:15 | 14.01.2013прегледи 1591 коментарикоментари 0


Силвия Стоядинова
От днес влизат сила новите разпоредби в Закона за управление на отпадъците, с които се ще се налагат банкови гаранции и по-високи глоби за нарушителитe - санкция от 30 хил. до 100 хил. лв. и отнемане на разрешителното. Според заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева законът е добър, тъй като ще респектира нарушителите. Сумите на банковите гаранции покриват рисковете, които създават фирмите, работещи в тази област и последиците, които могат да възникнат от техни нарушения.
Според Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) и Българска асоциация по рециклиране (БАР) обаче новият закон ще доведе до бум на кражбите на цветни и черни метали.С промените, влизащи в сила от днес, се иска гаранция от 25 хил. лева и много рестриктивни санкции за фирмите за скрап, което според асоциациите ще увеличи броя на работещите незаконно площадки за изкупуване на вторични отпадъци. И в момента според бранша нелегалните фирми са толерирани в някои отношения и са в по-добро положение, от колкото тези, които работят коректно. От асоциациите също са обидени, че законът е изработен без участието на бизнеса, което означава, че държавата не уважава експертния потенциал на своя бизнес и прогнозират, че от работещите през миналата година 2300 площадки за рециклиране ще бъдат закрити 1600, а около половината от закритите ще продължат да работят незаконно.
Председателят на Асоциацията на рециклиращата индустрия – Иво Георгиев апелира за намаляване на данък печалба за бранша в следващата финансова година, тъй като банковите гаранции, които фирмите трябва да депозират са общо за около 32 млн. лева, а за тяхното обслужване са заплатени вече над 70 000 лева към банките. Освен това от индустрията искат данъчни облекчения за фирмите, направили по-големи инвестиции. Пред EconomyNews.bg Георгиев коментира още какъв е делът на сивия сектор бранша, планират ли се инвестиции, ще има ли промяна в изкупната цена на отпадъците и какви са другите проблеми в сектора.

Г-н Георгиев, законовите промени, които влизат в сила на 14 януари, ще се отразят ли на изкупната цена на отпадъците ?
Няма да се промени цената за изкупуване на отпадъците. Тя се регулира от Лондонската метална борса , китайските борси и всички борси в света. Цената се определя според процентното съдържание на съответния метал и се изчислява всеки ден. Заводите пускат цените и ние работим по тях. Така че цената няма да се промени. Проблемът ще дойде от там, че когато намалеят фирмите, транспортът за тези отпадъци от съответните общини ще поскъпне. Тогава нашият разход ще се увеличи, защото, ако има сега 12 площадки в даден град, те ще станат 3. Някъде могат и да липсват площадки и ние трябва да отидем и да вземем отпадъците оттам. В последствие как ще се заплащат транспортните разходи, трябва да се види. Може би тогава ще мислим за редуциране на цените. Тук говорим обаче за масовото разпространените отпадъците, където и общините трябва да се организират за разделното събиране
Кои ще са най-негативните ефекти, ако не се намалят или отпаднат банковите гаранции, както вие настоявате ?
Най-лошото е, че ще се монополизира пазарът. Ще фалират малки площадки, други ще влязат в сивия сектор, ще бъдат уволнени доста хора и отделно. Освен това ще изчезне и безвъзмездното събиране и предаване на отпадъци, което се прави от социално слаби граждани, подчертавам събиране, а не кражба, защото има и такива. И тази социална прослойка, която събира отпадъци и, която от следващата година няма да може да ги продава срещу заплащане, ще остане без доходи. Тогава ще почнат да крадат, защото вече няма да могат да събират.
В кои държави организацията по рециклиране е най-добра?
В Германия, често давам тази държава за пример, защото всичко там е много добре уредено. Там има общински площадки, както и площадки като нашите, които изкупуват отпадъци. Но като цяло навсякъде в Европа има проблем с кражбите на метали. Затова и ние участваме по един проект на английските служби за намаляване на кражбите от метали. Борбата навсякъде продължава, но само в България е толкова рестриктивна. В Европа няма банкови гаранции, няма такова изискване за едногодишно заснемане с камери и т.н. Да не говорим за глобите от 30 000 и 100 000 лв.
Колко души в момента са заети в бранша ?
Според миналогодишната статистика между 20 и 30 00 души. Сега, след като намалеят фирмите, не мога да ви кажа колко ще останат.
Какъв е делът на сивия сектор във вашия бранш и къде е основно?
Около 30%, а може и повече да е. Сивият сектор в бранша е във всички звена. Нерегламентираните търговци сместват отпадъците от черни и цветни метали с разкомплектованите автомобили, битовия отпадък, електрическо и електронно оборудване. Най-често изхвърлят в деретата разкомплектованите коли, правят ги на парчета, карат ги в нелегални пунктове, след това с фалшиви фактури и сертификати за произход ги узаконяват и т.н.
Фирмите в сектора планират ли инвестиции и какви са прогнозите за тази година ?
Така, както е разписан законът, ще трябва да се направят доста инвестиции. Донякъде това е добре, но с тези високи банкови гаранции и други рестрикции, които имаме, всеки от търговците споделя, че не бърза да инвестира, защото не знае, какво ще се случи с бизнеса му. Този хаос и несигурност поражда у нас воля за борба и най-вече за изменение във вече приетия закон за управление на отпадъците. Ние ще настояваме да се намалят тези мерки спрямо нас и да се увеличат мерките спрямо нелегалните търговци в Наказателния кодекс.
Доволни ли сте от постигнатите резултати през 2012 година?
Ние участваме по търгове и оттам взимаме много материал за отпадъци. Затова резултатите са добри, на гърба на някой, който е фалирал. Ние разчитаме и на ОП „Конкурентоспособност” за бъдещата си дейност. За една малка площадка са нужни 10 контейнера. Цената на един е 8 000 лв. без ДДС. Отделно машини за дробене на кабели и отделяне пластмасата, за сепариране на малки метални опаковки, за балирането на тези опаковки, за рязането на скрап, където една хидравлична ножица е 80 000 лв. Според мен, една малка площадка може да инвестира около 150-200 000 лв. по тази програма и да купи съответната техника, да изпълни изискванията на закона перфектно и да работи легално.

Отчитате ли увеличаване на сигналите за нарушения във вашата асоциация ?
На този етап не, защото не знаем колко фирми ще останат на пазара. Като раздадат вече новите разрешителни по новия закон, тогава ще преброим фирмите, които ще останат на пазара и ще вземем мерки за подаване на жалби към нерегламентирани търговци.
Вашата асоциация изработи етичен кодекс за търговската дейност . Колко от фирмите са го приели и го спазват ?
Нашите фирми бяха около 180, но сега са към 60, които са разписали кодекса. Хубаво е да има саморегулация в бранша и ние да участваме в издаването на разрешителни. Тоест да има контрол и от наша страна. Отделно когато кандидатства определена фирма трябва да се види и нейното минало.
Имаше проблеми с общите устройствени планове на около 170 общини, какво стана с този проблем ?
Да, около 177 общини бяха без общ устройствен план, но това изискване на закона отпадна в резултат на нашата борба. И Конституционният план отмени това изискване - всички площадки да са разположени на територията на общини с общи устройствени планове, но се появи друга пречка. А именно че всички общини трябва да създадат площадки до 2014 г. и там да си изхвърлят гражданите безвъзмездно своите отпадъци от черни и цветни метали и масово разпространени отпадъци. Нашата борба оттук нататък ще бъде да има и от едните и от другите площадки. Така е в цяла Европа и в цял свят.

 


Тагове: скрап, сектор
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg