EUR 1.9558
USD 1.7740
CHF 1.7785
GBP 2.2595
CNY 2.4988
you tube
mobile version

Износът на селскостопанска продукция = 5 млрд.лв.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Износът на селскостопанска продукция = 5 млрд.лв.

mail09:01 | 15.04.2016прегледи 4841 коментарикоментари 0


Стилиян Гребеничарски, ИнтелиАгро

Износът на непреработена и първично преработена селскостопанска продукция[1] през 2015 г. възлиза на малко над 4,9 млрд. лв. – спад от 2%, спрямо предходната година. Делът му в общия износ на страната възлиза на 11 на сто. Структурни промени спрямо предходната година не се наблюдават, но в определени категории има значителни ръстове и спадове, продиктувани от особеностите на стопанската година и движението на цените на международните пазари. Затвърждават се и някои тенденции в отделни направления през последните години.

Зърнените и маслодайните култури продължават да имат доминиращ дял. През 2015 г. е изнесена пшеница за над 1,1 млрд. лв. (2,5 процента от целия експорт на страната), което е с около 150 млн. повече от предходната, въпреки продължаващата тенденция за спад в цените. По-големите изнесени количества се дължат както на поредната силна за есенниците стопанска година, така и на задържани още от пазарната 2013/2014 г. количества в складовете. Сделките, в които се реализира суровината са силно диференцирани. Масовата пшеница продължава да е с по-ниско качество и логично да се продава по-евтино от пазарите в Европа и Черноморския басейн. В същото време производители, които постигат високо качество, формират големи партиди и разполагат с подходяща база за съхранение, продават при значително по-добри условия.

Различна е ситуацията при царевицата. Комбинацията от по-слаба реколта, ниски цени и задържането на големи количества от производителите води до спад с една трета на годишна база в стойността на изнесеното зърно до 378 млн. лв. По този начин културата отстъпва третата позиция в структурата на износа. Спад с над четвърт до 131 млн. лв. се отчита и при ечемика.  

Експортът на втората по значимост култура – слънчогледът, отстъпва минимално до 710 млн. лв. По-слабата реколта и по-малките изнесени количества почти изцяло са компенсирани от по-високите средни цени (с близо 20%). След спад от една пета в производството на рапица в страната, стойността на износа ѝ намалява от 299 млн. лв. през 2014 г. до 189 млн. лв. Културата е сред категориите с най-голямо отстъпление на годишна база. Принос за спада обаче има и покачването в експорта на преработена рапица.

2015-та затвърди възходящата тенденция от предходните години в експорта на преработени зърнени и маслодайни суровини. С ръст от 10% до 398 млн. лв. слънчогледовото масло (олио) се изкачва в „призовата тройка“. Покачване сочат и данните за брашната от маслодайни семена, рапично масло (което допреди няколко години напълно отсъстваше от износа) и пшенично брашно. Динамиката показва, че преработвателната промишленост успява да бъде конкурентна и привлича интерес в направления, където има вече съществуваща суровинна база.

Непреработеният тютюн все още има значителна роля в селскостопанския износ, но с оглед глобалната тенденция за ограничаване на тютюнопушенето, делът му ще продължи да намалява. През 2015 г. от страната са изнесени близо 35 хил. т. за 252 млн. лв. Износът на тютюн надвишава официалните данни за производството му (23 хил. т. по предварителни данни за изминалата година) и част от него би следвало да е реекспорт.

От животновъдните направления отново се откроява птицевъдството. Най-голям дял има пилешкото месо, разфасовки и карантии – 112 млн. лв. Макар стойността на изнесеното патешко месо, разфасовки и карантии (без дроб) да намалява до малко над 100 млн., тя запазва традиционното си място в експортната структура. Износът на яйца нараства на годишна база с 18%, достигайки 65 млн. лв. Страната ни навлиза успешно в пазарната ниша на заплодените кокоши яйца за инкубатор – експортът им нараства през всяка една от последните 4 години и от 16 млн. през 2012 г. достига 39 млн. през изминалата. Пресните яйца бележат сходна тенденция и през 2015 г. в страната са влезли 18 млн. лв. след сделки с тях. За близо 8 млн. лв. пък е износът на яйца, подложени на някаква форма обработка. Макар и с не толкова впечатляващ мащаб, износът на живи пилета с тегло до 185 г. се увеличава с една четвърт спрямо 2014 г. Доскоро символичният износ на пуешко месо се удвоява до 13 млн. лв. през изминалата година. Негативна е посоката при експорта на патешки черен дроб (12 млн. лв.), чиято стойност намалява за четвърта поредна година.

Сирената са друга ниша, която традиционно намира реализация зад граница. Стойността на износа им намалява с 10 млн. лв. до 180 млн. лв. Кумулативният експорт между 2012 и 2015 г. обаче е с 45% повече от този за предходния четиригодишен период. В допълнение, въпреки силната ценова конкуренция и руското ембарго, което често се изтъква от администрация и фермери, като важна пречка пред сектора, износът на мляко расте. Компенсирането на затворения руски пазар с увеличаване на продажбите за трети страни се наблюдава в ЕС като цяло.

Все по-забележим в структурата на износа е пчелният мед. През изминалата година са експортирани количества за 66 млн. лв., а за последните 4 години – за 243 млн. (двойно повече от 2008-2011 г.). Преобладаващите количества се транспортират във варели, което показва потенциал производителите да реализират по-висока добавена стойност, ако успеят да предложат продукт за крайния потребител. За тази цел и тук изпъква необходимостта те да координират производството и маркетинга си.

Противоречиви са данните за овощарството. Производството на череши и вишни намира все по-добра реализация зад граница. През 2015 г. експортът на пресни и първично преработени череши и вишни е за близо 49 млн. лв., което е с една трета над тези през предходната година и с 5 млн. повече от досегашния пик, регистриран през 2013 г. 36 млн. от тях се дължат на временно консервирани череши – пулп. България се утвърди като един от основните производители на черешов пулп в света. Разнородната сортова структура, малките партиди и недостатъчната следберитбена заготовка, обаче, пречат на повече фермери да излязат на по-доходоносните западни пазари за прясна консумация. Със затварянето на руския пазар, възможностите за реализация в трети страни също се стесняват. Тук трябва да се споменат и консервираните череши, чийто експорт през последните години е в порядъка на 39-42 млн. лв.

За последните четири години са изнесени орехи за 78 млн. лв. – почти колкото за всички осем предходни години взети заедно. Динамиката в тази категория представлява сериозен интерес, с оглед бума в създаването на нови черупкови насаждения. По-голямата част от тях тепърва предстои да влязат в активно плододаване. Възможностите на международните пазари да поемат количествата от тях на добра цена са в основата на успеха за тези инвестиции. Впечатление прави, че за първи път от поне 15 години износът на орехи с черупка (13,7 млн. лв.) превъзхожда този на чиста ядка (7,7 млн.лв.), което говори за трудности при реализирането на продукция с по-висока добавена стойност.

Положителни са данните за меките плодове. През годината са изнесени с една пета повече малини на годишна база (почти изцяло замразени). Ръстът в продажбите на замразени ягоди не успява да компенсира по-слабите продажби на тези за прясна консумация. Въпреки това, с 9 млн. лв., 2015 г. е втората най-добра година в тази ниша от началото на века, след предходната 2014 г. Макар в значително по-малък мащаб, скорост набират също боровинките, къпините и други меки плодове.

На противоположния полюс са другите овощни видове. Износът на пресни праскови се срива до нивото си от 2009 г.  Този на пресни ябълки, круши, кайсии и сливи е все така незабележим в общата структура. Донякъде това се компенсира с интензивния ръст в износа на сушени плодове в различна форма и комбинация (основно сливи), както и стабилните позиции на плодовите консерви (те остават извън обхвата на настоящия анализ).

Друго направление, което успява да се котира добре на външните пазари без да е изобщо във фокуса на публичната политика, е производството на гъби. Експортът им нараства за четвърта поредна година, достигайки най-високата си стойност досега – 69 млн. лв.

Изключвайки тях, сектор „Зеленчуци“ продължава да е най-неконкурентоспособен и делът му в износа на селскостопанска продукция e меко казано символичен. Единствено експортът на краставици реализира стойност от над 10 млн. лв. годишно. Въпреки че е считано за една от „емблемите“ на родното земеделие, направлението не отчита развитие. Дори напротив, за последните четири години износът продължава да намалява.

Макар с по-малък мащаб, заради динамичното си развитие внимание заслужават някои интересни ниши, като зеленчуковите сортови семена, червеният пипер (6,4 млн. лв. при между 3 и 4 млн. лв.за предходните 5 години) и сушените зеленчуци – 6 млн. лв., при 0,5 млн. лв. за 2014 г.).

Доминацията на зърнените и маслодайните култури в българския износ на селскостопанска продукция го прави силно зависим от глобалните тенденции в цените на зърното. Настоящата обстановка на високи преходни запаси и нагласите, че цените ще продължават да се „нормализират“, ни карат да считаме, че аграрният сектор не бива да се натоварва с големи очаквания в макроикономически план. Колебанията, породени от по-слабата реколта при някои култури, са сигнал, че за да разчитат на външни пазари, родните зърнопроизводители трябва да интензифицират стопанските си практики, подобрят качеството и повишат устойчивостта на добивите от природния фактор.

Както и в миналогодишния анализ, освен зърното, маслодайните култури и донякъде птицевъдството, трудно може да се говори за комплексно развито и конкурентоспособно направление. Пазар зад граница намират множество отделни ниши от различни направления, обикновено с малки и малко на брой производители (често дори единици) и по-скромни обороти. Наблюденията ни са, че множество зърнопроизводители, вече натрупали финансов ресурс, диверсифицират дейността си именно в посока по-интензивни и доходоносни производства.

Външните пазари продължават да са в общия случай недостъпни за по-малките стопани, поради ниската ми степен на сдружаване и невъзможността да отговорят на изискванията за обем и сигурност на доставките. Едва напоследък се забелязва засилен интерес в различни браншове за създаване на групи и организации на производителите. Тази тенденция, обаче се дължи по-скоро на възможностите за допълнително публично финансиране, а не толкова поради осъзнаване на чисто пазарните ползи от кооперирането. Продължава да не се обръща сериозно внимание и на сертифицирането по международно признати стандарти – вратата към необятния за българските мащаби глобален щанд.

----------------------------

* Включва само категориите със средногодишна стойност на износа над 5 млн. лв. за предходните 4 години.

** През 2015 г. износ на дребен рогат добитък почти не е осъществяван, поради разпространението на болестта син език.

[1] Преработената и непреработената селскостопанска продукция включва раздели от 1 до 15 в комбинираната номенклатура на външната търговия и необработен тютюн. Анализът не обхваща хранителни продукти от плодове, зеленчуци, тестени изделия, колбаси, други месни храни, захарни изделия, сокове, консерви, цигари и др., поради по-високата степен на преработка и по-трудното разграничаване на използваните суровини.

 

 

 

 

 

 

 

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg