EUR 1.9558
USD 1.7511
CHF 1.7511
GBP 2.2883
CNY 2.5454
you tube
mobile version

"Зелената сделка": Десетилетия + 1 трлн. евро

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

"Зелената сделка": Десетилетия + 1 трлн. евро

mail13:15 | 15.01.2020прегледи 1242 коментарикоментари 0


Кармелита Денева, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург

Парламентът подкрепя Европейската Зелена сделка и настоява за още по-високи амбиции, стана ясно при гласуване в ЕП в Страсбург. Депутатите подкрепят Европейската Зелена сделка, но подчертават предизвикателствата, включително осигуряването на справедлив и приобщаващ преход и необходимостта от високи междинни цели.

Парламентът прие  позицията си относно европейската „зелена сделка“, представена от председателя на Комисията фон дер Лайен на пленарно разискване през декември. Депутатите приветстват Европейската Зелена сделка и подкрепят амбициозен устойчив инвестиционен план, който да спомогне за преодоляване на инвестиционната пропаст. Те също така призовават за адекватно финансиран справедлив механизъм за преход.

Ускорете намаляването на емисиите на парникови газове

 Парламентът иска предстоящият закон за климата да включва по-големи амбиции за целта на ЕС за 2030 г. намаляване на емисиите (55% през 2030 г. спрямо 1990 г., вместо „поне 50% към 55%“, както е предложено от Комисията). ЕС трябва да приеме тези цели доста преди конференцията на ООН за изменението на климата през ноември, казват евродепутатите. Те също така искат междинна цел за 2040 г., за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне неутралитет на климата през 2050 г.

За да се предотврати изтичането на въглерод поради различията в амбициите на климата в световен мащаб, Парламентът призовава за съответствие със СТО механизъм за регулиране на въглеродните граници.

Депутатите подчертават, че ще изменят всички законодателни предложения, за да постигнат целите на Зелената сделка. До юни 2021 г. са необходими по-високи цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително обвързващи национални цели за всяка държава-членка за последния и преразглеждане на други части от законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката, добавят те.

Резолюцията беше приета с 482 гласа „за“, 136 „против“ и 95 въздържали се.

„Парламентът подкрепи в голяма степен предложението на Комисията относно Зелената сделка и приветства факта, че ще има съответствие между всички политики на Европейския съюз и целите на Зелената сделка. Сега селското стопанство, търговията и икономическото управление и други области на политиката трябва да се разглеждат и анализират в контекста на Зелената сделка “, заяви Паскал Канфин (RE, FR), председател на Комитета по околна среда.

Припомняме, че през декември 2019 година ЕК представи 10-те основни точки на зеления план:

„Климатично неутрална“ Европа. Това е всеобхватната цел на Европейската зелена сделка. ЕС ще се стреми да постигне нулеви нетни емисии на парниковите газове до 2050г., цел, която ще бъде подпомогната от „Закон за климата“, който ще бъде представен през март 2020г. Това означава актуализиране на климатичната амбиция на ЕС за 2030 г. с намаляване на емисиите на парникови газове с 50-55%, което да замени настоящата цел от 40%. Цифрата от 55% ще бъде обект на анализ на разходите и ползите.

Комисията иска да преразгледа всяко законодателство и регламент на ЕС, за да ги приведе в съответствие с новите цели в областта на климата. Това ще започне с Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за енергийна ефективност, но също така и с Директивата за търговия с емисии и Регламента за споделяне на усилията, както и скандално известната Директива за земеползването и горския фонд (LULUCF), отнасяща се до промяната на предназначението на земеделската земя. Предложенията ще бъдат представени като част от пакет през март 2021г.

През 2020г. ще бъде представен план за „интелигентна интеграция на сектора“, който обединява енергийния, газовия и отоплителния сектор „в една система“. Той ще дойде заедно с нова инициатива за оползотворяване на „огромния потенциал“ на вятърната енергия в морските пространства, заявиха европейски служители.

Кръгова икономика. През март 2020 г. нов план за действие, свързан с кръговата икономика, ще бъде представен, като част от по-широката индустриална стратегия на ЕС. Той ще включва устойчива продуктова политика с „предписания как да се произвеждат стоки“, използвайки по-малко материали и гарантирайки, че те ще могат да бъдат използвани повторно и да бъдат рециклирани.

Въглеродно интензивните индустрии като стоманената, циментовата и текстилната също ще насочат вниманието към новия план за кръгова икономика. Една от основните цели е подготовката за „чисто стоманопроизводство“, използвайки водород до 2030г., заяви служител на ЕС. „Защо 2030г.? Защото, ако искате чиста индустрия през 2050г., последният инвестиционен цикъл ще е през 2030г. “, заяви той.

През 2020 г. ще бъде представено и ново законодателство, което ще направи батериите рециклируеми и за многократна употреба.

Реновиране на сградите. Това е една от водещите програми на Зелената сделка. Основната цел е „поне да се удвои или дори утрои“ степента на обновяване на сградите, която в момента е около 1%.

Нулево замърсяване. Независимо дали във въздуха, почвата или водата, целта е да се постигне „околна среда без замърсители“ до 2050 г. Новите инициативи там включват стратегия за химическата индустрия.

Екосистеми и биоразнообразие. През март 2020 г. ще бъде представена нова стратегия за биологичното разнообразие, в рамките на срещата на върха на ООН за биологичното разнообразие, която ще се проведе в Китай през октомври. „Европа иска да води чрез пример“ с нови мерки, адресиращи основните причинители за загубата на биологично разнообразие, заяви служител на ЕС. Това включва мерки за справяне със замърсяването на почвата и водите, както и нова стратегия за горите. „Нуждаем се от повече дървета в Европа“, както в градовете, така и в провинцията. Ще бъдат въведени нови правила за етикетиране, за да се насърчават селскостопанските продукти, произведени без да се е наложило обезлесяване.

Стратегия „От фермата до вилицата“. За да бъде представена през пролетта на 2020 г., новата стратегия ще цели система за „зелено и по-здравословно земеделие“. Това включва планове за „значително намаляване на използването на химически пестициди, торове и антибиотици“, заяви служител на ЕС. Новите национални стратегически планове ще бъдат разгледани внимателно, представени догодина от държавите-членки в рамките на Общата селскостопанска политика, за да се провери дали съответстват с целите на Зелената сделка.

Транспорт. Една година след като ЕС се съгласи с новите стандарти за въглеродните емисии на автомобилите, автомобилният сектор отново попада под огъня на Комисията. Настоящата цел е да се достигне 95gCO2/км до 2021 г. Сега „трябва да работим за достигане на нулеви стойности през следващото десетилетие“ заяви официален представител на ЕС.

Електрическите превозни средства ще бъдат допълнително насърчавани като за целта до 2015г. в цяла Европа ще бъдат разположени 1 милион обществени станции за зареждане. „Всяко семейство в Европа трябва да може да ползва електромобила си без да се притеснява за следващата зарядна станция“, обясни официалният представител.

„Устойчиви алтернативни горива“ – биогорива и водород – ще бъдат насърчавани в авиацията, превоза на стоки и тежкотоварния автомобилен транспорт, където електрифицирането понастоящем е невъзможно.

Финанси. За да „не остави никого назад“, Комисията предлага Механизъм за справедлив преход, за да помогне на регионите, най-силно зависими от изкопаемите горива. „Имаме амбицията да мобилизираме 100 милиарда евро, насочени към най-уязвимите региони и сектори“, заяви Фон дер Лайен, представяйки Зелената сделка.

Предложеният инструмент в размер на 100 милиарда евро се състои от:

Фонд за справедлив преход, който ще мобилизира средства от бюджета на регионалната политика на ЕС;

Програмата „InvestEU” с финансиране, идващо от Европейската инвестиционна банка;

Финансиране от ЕИБ, идващо от собствения капитал на европейската банка.

 

Още цифри

Според оценки на ЕК за целите на зелената сделка ще са нужни  180-290 млрд. евро годишно до 2050 г.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предлага чрез  „Инвестиционния план за устойчива Европа“ на ЕИБ да се осигурят 1 трлн. евро частни и публични „зелени“ инвестиции до 2030 г.

Текущият бюджет на ЕС за 2019 г.  възлиза на 166 млрд. евро, от които 39% са приписани на „устойчив растеж и природни ресурси“, но включва огромни субсидии за селското стопанство.

Новият бюджет на ЕС за 2021-2027 г. досега изисква национален принос от 1,07% от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка, вместо първоначално предложените 1,11%.

 

За всяко евро, изразходвано от фонда, регионите може да добавят 2 или 3 евро. В този контекст насоките на ЕС за държавна помощ ще бъдат преразгледани, така че националните правителства да могат пряко да подкрепят инвестициите в чиста енергия, с благословията на дирекцията за конкуренция на Комисията. На регионите ще бъде предложена и техническа помощ, за да им се помогне да „усвоят” средствата, спазвайки строгите европейски правила за изразходването им.

Всяка държавна помощ, обаче, ще трябва да бъде проверена от ЕК като част от новите планове за преход на регионите.

Научни изследвания и разработки и иновации. С предложен бюджет от 100 милиарда евро за следващите седем години (2021-2027 г.), програмата за изследвания и иновации Horizon Europe също ще допринесе за Зелената сделка. 35% от финансирането за научни изследвания в ЕС ще бъдат заделени за благоприятни за климата технологии съгласно споразумение, постигнато по-рано тази година. А поредица от изследователски проекти ще бъдат съсредоточени главно върху екологичните цели.

Външни отношения. И накрая, дипломатическите усилия на ЕС ще бъдат мобилизирани в подкрепа на Зелената сделка. Една мярка, която вероятно ще привлече внимание и противоречия, е предложението за гранична такса на ЕС за въглерода. Докато Европа увеличава климатичните си амбиции, „очакваме и останалият свят да поеме своята ролята“, обясни служител на ЕС. Но ако това не се случи Европа „няма да е наивна“ и ще защити индустрията си от нелоялна конкуренция, добави той.

За да води чрез пример, самата Европейска комисия ще се стреми към климатичен неутралитет до 2030 г. „Това е смела цел, но в края на краищата в Комисията не произвеждаме стомана, така че задачата ни би трябвало да е толкова трудна“, заяви официалният представител на ЕС.

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg