Време е за три малки фалита в Европа

Сп. Economist
Спасителната стратегия на еврозоната не работи. Време е неплатежоспособните страни да преструктурират дълговете си. За няколко седмици около коледните празници европейците обуздаха кризата на суверенните дългове. Сега те отново са изправени пред мрачната действителност. Лихвите по облигациите се покачват в още повече страни точно, когато правителствата от еврозоната трябва да събират огромни суми от пазарите. На 12 януари Португалия бе принудена да плаща 6,7% за 10-годишни
облигации. Това е по-добре от очакваното, но пък е цена, която тя не може да си позволи за дълго. Доходността по белгийските дългови книжа скочи на фона на опасенията на инвеститорите за нейното дългово бреме и липсата на правителство. Испания се крепи. Бъркотията води до мрачно заключение: спасителната стратегия на Европа, разработена, за да успокои финансовите пазари и да издигне предпазна стена между периферията на еврозоната и нейния център, се проваля. Безпокойството на инвеститорите се засилва, а не отслабва, докато кризата се разраства. План А, изграден върху идеята да бъде отложено преструктурирането на дълговете на затруднените страни в Европа, си струваше да се опита: чрез него бе спечелено известно време. Той обаче вече не работи. Преструктурирането на дълговете сега е видимо по-достъпно, отколкото бе миналата година. Той също така несъмнено е по-евтин за всички, отколкото ще бъде след няколко години. Оттук следва необходимостта от План Бе.
Първоначалният отговор, подготвен за спасяването на Гърция през май 2010 година, е неефективен заради противоречията, които съдържа. Европейските политици създадоха система, чрез която със заеми правителствата, изпитващи недостиг на ликвидност, да предотвратяват фалит в краткосрочен план, като в същото дават да се разбере (по настояване на Германия), че в краткосрочен план неплатежоспособните страни трябва да преструктурират дълговете си. Несигурни за това кой в крайна сметка ще бъде определен като неплатежоспособен, инвеститорите са обезпокоени, а разходите
(дълговите - бел. пр.) нарастват. Най-малко лошият начин за справяне с това противоречие е сега да бъде преструктуриран дългът на изключително неплатежоспособните държави. Въз основа на изчисленията на това издание тази група трябва да започне с Гърция и вероятно да включи също Португалия и Ирландия. Испания има сериозни проблеми, но дори и при мащабно спасяване на банковия сектор тя би била в състояние да поддържа държавния си дълг на устойчиво равнище. Италия и Белгия имат високи дългове, но по-обилни частни спестявания, а и техните бюджети са по-близо до излишък. Следователно има разумна възможност суверенните фалити, управлявани правилно, да могат да бъдат сведени до три малки периферни икономики.

Рисковете на отлагането

Изданието ни (Economist) не препоръчва с лека ръка първите от половин век суверенни фалити на богати страни. Логиката да се действа по-рано, отколкото по-късно, обаче е силна. Първо, единствената правдоподобна дългосрочна алтернатива на дълговото преструктуриране - постоянен финансов трансфер от по-богатото ядро на Европа - изглежда политически е лишена от всякакви изгледи за успех. Някои европейски политици подкрепят по-тесен финансов съюз, включително емитиране на еврооблигации, но е малко вероятно да приемат бюджетни трансфери, които да са достатъчно големи, за да бъде отписан целият дългов товар на периферните икономики.
Второ, опасностите, свързани с дълговото преструктуриране, намаляха в момент, когато разходите (дълговите) нарастват. Преди осем месеца, когато правителствата от еврозоната и МВФ обединиха силите си, за да спасят Гърция, решението им да избегнат незабавно преструктуриране бе разумно. Имаше основателни опасения, че евентуален фалит би могъл да потопи Гърция в хаос, да ускори дълговата криза в еврозоната и да предизвика европейска банкова катастрофа. Европейската икономика обаче като цяло в момента е в по-добро състояние. Банките имаха време да натрупат още капитал и да се отърват от някои от рисковите суверенни облигации, които държаха, придобити от Европейската централна банка (ЕЦБ). Гърция и други периферни страни показаха на какво са способни с планове за строги икономии. Европейските държавници създадоха механизми за бързо отпускане на пари. А юристите обмислят контролиран фалит. Евентуално преструктуриране на суверенните дългове би могло да продължи да изнервя финансовите пазари - опасението, че то би могло да доведе до разрастване на паниката кара европейските политици да се въздържат от него - но ако се управлява правилно, то няма да създаде хаоса от типа Lehman. В същото време цената, на която се печели време със заеми, стана болезнено ясна. Бремето върху държавите, които бяха спасени, е огромно. Въпреки най-тежките финансови корекции, които богата страна прави за първи път от 1945 година, дълговият товар на Гърция правдоподобни предположения ще достигне максимума от 165% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2014 година. Ирландците ще се трудят с години, за да обслужват спасителните заеми, чрез които, по настояване на Европа, държателите на облигации на нейните фалирали банки получиха дължимото им. В даден момент ще стане политически невъзможно да се изискват още икономии, за да връщат пари на чужденците. И колкото по-дълго се отлага преструктурирането, толкова по-болезнено най-накрая ще бъде то, както за оставащите държатели на облигации, така и за данъкоплатците в ядрото на еврозоната. Спасяването на Гърция и Ирландия увеличи общите им дългове, докато частните им дългове намаляват, така че все по-голям ще бъде делът, дължим на европейските правителства.
Това означава, че отписванията при едно бъдещо преструктуриране ще бъдат по-големи. До 2015 година, например, Гърция не би могла да намали дълга си до устойчиво равнище, дори ако заличи оставащите частни държатели на облигации.

Как да бъде сменена посоката

Анализът разходи-ползи, с две думи, привежда доводи в подкрепа на извършване на контролирано преструктуриране сега. Свиването на дълга би било достатъчно голямо, за да вкара в релси засегнатите икономики. На Гърция може да й се наложи да намали наполовина дълговото си бреме. Ирландският дълг може би ще трябва да бъде съкратен с до една трета, част от която ще дойде от отписване на банков, а не суверенен дълг.
Всички кредитори, включително правителствата и ЕЦБ, ще трябва да дадат своя принос. Ще бъдат необходими и нови спасителни пари: за да бъдат финансирани бюджетните дефицитите на страните, които са застрашени от фалит; да се подпомогне рекапитализацията на местните банки в тези страни (които ще понесат загуби от държавните облигации, които държат); и ако се наложи, да бъдат рекапитализирани силно засегнати банки в основните европейски икономики. ЕЦБ и останалите трябва да бъдат в готовност да защитят Белгия, Италия и Испания, ако е необходимо. Ако европейските лидери се придържат към план А, дълговата криза ще продължи да се задълбочава. Ако се заемат с преструктуриране, което в край сметка е неизбежно, те имат шанс в тази трудна ситуация да успеят да преодолеят кризата. План Бе ще изисква сръчно техническо управление и политически кураж. Благодарение на компетентността си в областта на нововъзникващите пазари МВФ притежава част от първото. От европейските политици зависи да намерят второто.