АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Осъвременяването с 8,6% на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ ще обхване всички лица с отпусната трудова пенсия до края на 2024 г. Това са около 2,041 млн. пенсионери.


През 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране.


Най-висок дял пенсионери сред възрастовата група между 50 и 74 години в ЕС през 2023 г. е регистрирала Полша – 56,2 на сто, Естония и Словакия – по 54,7 на сто за всяка. В другия край на скалата с най-нисък дял на пенсионерите са били Испания – 30,7 на сто, Гърция – 34, 1 на сто и Италия – 34,4 на сто.


Доходите продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте, което отрежда на областта второто място в тази категория (веднага след столицата). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,0 хил. лв., а средната месечна пенсия – 831 лв. (при 784 лв. в страната).


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Близо 10 000 лица, работещи в тази сфера, са определени от приходната администрация като рискови. Най-голям е делът на щетата за бюджета от неплащане на дължими осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица.


Доходите на жените в Германия намаляват средно с 20 на сто след сключване на брак. Данните се основават на размера на пенсионните вноски. Причината за намалението на доходите е, че след сключване на брак жените работят по-малко или напълно спират работа. При мъжете не се отчита понижаване на доходите след сключване на брак.


Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,4%.


В документа има редица предложения: сред тях са обвързване на минималната пенсия с линията на бедност или с друг обективен измерител, промяна на инвестиционната стратегия на така наречения „Сребърен фонд“, а също и разнообразяване на източниците на приходи в него, като например постъпления от определен процент от приходите от ДДС.


Това сочат най-новите данни на КФН за последния наблюдаван двегодишен период от 30 декември 2022 година до 31 декември 2024 година. Средноаритметичната доходност на годишна база за този период за най-масовите, универсални, фондове, е малко над 7,3 процента. В тях задължително се осигуряват за втора пенсия всички родени след 31-ви декември 1959 година.