EUR 1.9558
USD 1.7199
CHF 1.7178
GBP 2.1939
CNY 2.4694
you tube
mobile version

Българският мързел + три истински истории

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Българският мързел + три истински истории

mail06:45 | 22.09.2015прегледи 12044 коментарикоментари 0


Ива Стойкова

На софийския пазар „Димитър Петков” се случва нещо необичайно. Строителен предприемач отива да търси там не домати и краставици, круши или сливи, а работници. Предисторията е твърде прозаична. Строителят останал без хора, които своеволно не дошли на работа точно в деня, когато пристига камион с материал и трябва да бъде разтоварен. Незабавно! Изпаднал в затруднение и стигнал почти до отчаяние, той отива на близкия пазар с надеждата да намери някой, когото да наеме за няколко часа. Там открива бездомник от ромски произход, който се съгласява на драго сърце да изкара някой лев.

Бездомен помага на предприемач
Какво се крие под повърхността на тази история? В строителството има силен недостиг на работна ръка. По-големите компании, които се задъхват от работа, са „глътнали” по-качествените. Малките предприемачи в София не могат да осигурят постоянна работа на добрите работници и все по-често прибягват до услугите на бригади от роми от различни краища на страната (ще ползваме това определение, макар че самите те не употребяват тази дума). Малка подробност е, че голяма част от тях нямат трудови договори, защото получават социални помощи, от които никога не биха се отказали, но заради които не могат да бъдат наети официално.
В тази история бригадата пътува от Кюстендил, за да извърши основен ремонт на апартамент близо до пазара. „В края на седмицата им платих за свършената работа и направихме план за следващата. Не очаквах, че няма да дойдат. Не вдигат дори телефоните си, но съм безсилен”, признава Георги, който има фирма, занимаваща се както със строителство на сгради, така и с ремонтни дейности. Той е героят, на когото хрумва да отиде да потърси някой на пазара. Там среща бездомника. Неговата история е нерадостна – бил блъснат от кола, почти година лежал със счупен таз и не е работоспособен, трудно ходи, но не се отказва да се бори. Има желание да работи, за разлика от събратята си с помощите – те вече са взели прилични пари от този, който ги е наел и са наясно, че разигравайки го, никога повече няма да работят за него. Но какво от това? Силните са те - помощите са налице, а има и други, които ще се хванат. И така ден за ден, обект за обект.

Строителството е един от секторите, в които се наемат кадри без професионална квалификация, заедно с търговията, селското стопанство, добивната промишленост. Любопитното е, че въпреки ниските критерии, именно тези сфери изпитват недостиг на хора. От друга страна, анкета, проведена от Агенцията по заетостта през май-юни 2015 г. сред работодателите, показва, че 13% от тях заявяват, че през следващите 12 месеца имат намерение да увеличат броя на работните места в предприятията. От тях едва 6% биха наели персонал без квалификация и опит. Проблемът е, че над половината от безработните в момента са с ниско образование или изобщо без никакво.

Помощник-дърводелец от селцето

Не само ромската бригада не отговаря на телефонните повиквания. Септемврийски късен следобед в китното селце Равнище, близо до София. Не вдига телефона си и човекът, който трябва да помогне на майстор Стефан да монтира нови декоративни греди на тераса на вила. Задачата на помощника е уточнена от предишния ден, заплащането също. В този случай не говорим за професионално строителство, а за дребен, но достатъчно отговорен ремонт, за който ще бъде платена не малка сума. Кой отказва работа и заплащане? Иначе в селото имало безработица...

В бюрата по труда са регистрирани 309 781 безработни лица, по данни на Агенцията по заетостта. През юли 2015 г. в бюрата по труда са заявени 13 698 работни места за реалната икономика. Най-много свободни работни места за първичния пазар са заявени от сезоннозависимите дейности – от преработващата промишленост (4 184 места), от търговията (2 484 места), от хотелиерството и ресторантьорството (1 187 места). Следват заявените места от образованието (835 лица), от административни и спомагателни дейности (799 места), от строителството (688 места), от операциите с недвижими имоти (671 места), от транспорта, складирането и пощите (561 лица), от селското, горското и рибното стопанство (465 места), от държавното управление (369), от професионалните дейности и научните изследвания (281) и др.


Алкохоликът, който става съвестен работник

Няма кой да помогне и на Илия във видинското село Киряево. Той е пенсионер, има малко домашно стопанство, което поддържа заедно със съпругата си. Допълнителни доходи си докарва от ремонти на покриви в околността. Но колкото и голям специалист да е, има нужда от помощник. И тук удря на камък. Всички в селото му отказват, макар че има и много млади хора, цели семейства, върнали се от големите градове. Единственият, който се съгласява, е местният алкохолик. Илия обаче му поставя условие – сутрин да идва на работа трезвен и да не пие през деня, докато работят. Тандемът се сработва, а проблемът с алкохола като че ли започва да отстъпва, преборен от сладостта да работиш и сам да изкарваш парите си. „Повечето безработни тук живеят на помощи или на пенсиите на родителите си. Интересуват се само как да си купят домашна ракия или вино и така до следващата пенсия или обезщетение”, разкрива Илия.

Безработни на социални помощи и получаващи обезщетение заради съкращение отказват да търсят работа, защото не искат да рискуват сигурната държавна подкрепа, показват наблюденията на бившия шеф на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. А работа има – достатъчно е да се направи справка само с Бюрата по труда. Липсва желание. Голям проблем не от сега е младежката безработица. Положителна тенденция е, че безработните младежи до 29 г. намаляват и през юни броят им е паднал под 50 хиляди (47 781 лица), което се наблюдава за пръв път от юни 2009 г. насам. Как обаче тази статистика отразява онези младежи, които нито учат, нито работят, нито са регистрирани на борсата остава загадка.

Продължение на историята с бездомника

Какво се случва до софийския пазар? Георги и бездомникът, за чието име историята мълчи, отиват до обекта. Ромът разбира какво се иска от него, но моли за пари, с които да си вземе нещо за ядене. „Ще ти дам пет лева, но ще се върнеш ли”, пита Георги. „Ще се върна”, отговаря човекът. След малко идва с още един несретник, който да му помогне да разтоварят и качат материала до шести етаж на кооперацията, където тече ремонтът. За два часа си разделят 30 лв. Питат дали на следващия ден ще има нужда от тях. За съжаление – не. Те нямат необходимата квалификация, но имат желанието да работят. Дано да имат късмет.

Тъжните номади

Наскоро обявено проучване показва, че бездомните или т.нар. „градски номади” не искат помощи, а работа и жилище, макар че обществото смята, че желаят тъкмо обратното – помощи, а не шанс за нормален живот. Повечето хора в това положение са мъже (66%), християни (96%) и самоопределящи се като българи (82%). За сравнение ромите без покрив са едва 14%. В голямата си част бездомните са над 50-годишни, възраст, която е сред най-уязвимите и под специалните грижи и мерки на Агенцията по заетостта. Разведен, вдовец или изобщо без семейство, това допълва профила на съвременния градски номад. Нашият герой от пазара изглежда не е типичният пример, тъй като повечето в неговото положение са със средно (48%) и висше образование (24%), а цели 74% могат да извършват квалифициран труд.

Вместо финал или как от истината боли
Описаните три различни истории от три точки в страната очертават тенденция. Безработицата в страната от 9,4% по данни на Евростат е напълно съизмерима с тази в целия Европейски съюз и това е добра новина. Проблемът в България не са общите цифри, а детайлите. Като този, че липсва желание за професионална реализация и изобщо полагането на някакъв труд, до известна степен стимулирано от държавата. Защото колкото и малки като размер да са помощите, те са достатъчни, особено ако животът тече в малък град или село. В допълнение всички мерки и програми се сблъскват с непробиваемата стена на безразличието. Не само млади, но и хора в по-зряла възраст са се оставили на течението, без да се интересуват нито от помощи, нито от възможности за работа, да не говорим за придобиването на някакъв занаят или умения. От друга страна, по презумпция глас извисяват всякакви правозащитни организации, които обвиняват държава и общество, че прави недостатъчно за интеграцията на малцинствата, т.е. ромите, изливат се сериозни средства, за да се поправи тази „несправедливост”, а не се говори за истински изключените от обществото, каквито са бездомниците – впрочем сред тях има инженери, медици, историци, икономисти, според вече цитираното проучване. Дали някой мисли, че армията им ще се увеличава, ако нищо не се направи за „събуждането” на отказващите да работят. Защото възрастните родители, за съжаление, все някой ден си отиват от този свят, а с тях и сигурните месечни средства, плюс продуктите от градинката и стопанството (какъвто е случаят в по-малките населени места). Или още по-лошо – все някога ще секнат и паричните потоци от чужбина поради сходни причини.

 


Тагове: мързел, истории
 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg