EUR 1.9558
USD 1.6564
CHF 1.8081
GBP 2.1930
CNY 2.5040
you tube
mobile version

Българската икономика - перспективи 2020-2021

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Българската икономика - перспективи 2020-2021

mail15:15 | 20.10.2020прегледи 273 коментарикоментари 0


Очакваме по-умерено свиване на икономиката от 6% тази година (при 7.2% спад в сравнение с предишната ни прогноза) и по-слабо възстановяване от 3% презследващата година (при 6.7%при предишната ни прогноза). Пътят към пълно възстановяване ще бъде неравен и ще отнеме повече време, отколкото очаквахме преди три месеца. Има две основни причини за това. Първо, все още не се вижда краят на пандемията от коронавирус, тъй като разработката и широкото приложение на ваксина или успешно лечение на болестта ще отнеме повече време. Второ, ескалацията на политическото противопоставяне увеличи несигурността и направи домакинствата и фирмите още по-предпазливи при предприемане на покупки и решения за нови инвестиции, поне до следващите парламентарни избори през 2021 година. Това отбелязва в редовен анализ  Кристофор Павлов, Главен икономист на УниКредит за  България.

Перспективи

Спадът на икономиката вероятно ще бъде по-плитък през 2020, но и възстановяването през 2021 ще бъде по-слабо, отколкото предвиждахме през юни. През тази година очакваме БВП да се свие с 6% на годишна база, в сравнение със спада от 7.2%, който предвиждахме през юни.

Има две основни причини за тази промяна.

Първо, причиненият от ограничителните мерки спад през 2Q20 (-10% на тримесечна и -8.5% на годишна база) се оказа по-малък отколкото се опасявахме. Второ, повишихме прогнозата си за растежа в еврозоната, което ни кара да смятаме, че износът ще се представи по-добре, отколкото смятахме първоначално. В същото време, ръстът през 4Q20 вероятно ще бъде по-слаб отколкото предвиждахме преди, тъй като ескалацията на политическото противопоставяне повиши несигурността, което допълнително ще пречи както на възстановяването на потребителските разходи, така и на инвестициите. През следващата година, очакваме БВП да нарасне с 3% (при 6.7% в предишната ни прогноза). Пътят към пълно възстановяване вероятно ще бъде неравен и ще отнеме повече време. Икономиката вероятно ще се нуждае от около две години, за да възстанови напълно загубите на доход, причинени от пандемията. Постигане на пълна заетост едва ли ще се случи преди 2024 година. Тъй като мерките за фискална подкрепа ще трябва да останат в сила за повече време и може би дори да се увеличат през 2021 година, периода необходим за привеждане на бюджетната позиция в съответствиес критериите от Маастрихт ще се удължи.Това прави приемането на еврото малко вероятно преди 2025 (при 2023, която прогнозирахме преди три месеца), според ревизирания ни макроикономически сценарий.

Какво стои зад ревизираната скорост и продължителност на периода на възстановяване в нашата последна прогноза?

Все още не се вижда края на пандемията от коронавирус, тъй като разработката и широко мащабното приложение на ваксина, която да изкорени вируса е малко вероятно да се случи преди края на 2021 година. Това значи, че секторите най-засегнати от мерките за социално дистанциране, като туризмът и търговията, ще имат още една трудна година през 2021, което на свой ред, вероятно ще увеличи перманентните загуби за икономиката под формата на загубени работни места и фалити на фирми. Всъщото време, засиленото политическо противопоставяне повиши несигурността до нива невиждани от 2013 година насам. Ако протестите се разраснат отново, възможностите на правителството да въведе нови мерки за овладяване на пандемията ще бъдат ограничени, тъй като всяко затягане на мерките за социално дистанциране ще бъде интерпретирано като опит за потушаване на протеста с недемократични средства. В най-лошия случай патовата ситуация между управляващи и опозиция може да остави страната с блокирани публични институции насред най-тежката рецесия от 1997 година насам. И макар че това не е нашият основен сценарий, само нови избори ще могат да сложат край на тези опасения окончателно

Тъй като организацията и провеждането на изборите ще отнеме време, периодът, в който домакинствата ще се въздържат от разходи, а фирмите ще отлагат инвестициите ще се удължи. Това е лоша новина за икономическия растеж и доходите през последното тримесечие на тази и първото тримесечие на следващата година. Очакваме бърз растеж през 3Q20, движен от технически фактори. Индексът на промишленото производство се повиши с 2.3% на месечна база през юли, след много солидното възстановяване от 6.1% през юни. Възстановяването на продажбите на дребно обаче беше много подтиснато, поради големите загуби на доход на домакинствата, тъй като повечето бенефициенти по схемата за подкрепа на заетостта получават само малка част от дохода си от периода преди пандемията, докато в същото време, загубата на доходи беше изострена от намаляването на заплати, съкращения в работното време и големия брой работници в неплатен отпуск. Предприетите досега фискални стимули в отговор на кризата са в съответствие с нашите очаквания. От юни досега бяха обявени нови фискални стимули равни на 1.5% от БВП. Те включват увеличена компенсация на доходи на заетите в най-засегнатите сектори като например туризма, по-високи заплати за някои категории служители в публичния сектор (основно, но не само, в сектора на здравеопазването), увеличаване на минималното дневно обезщетение за безработица от 9 на 12 лв.и нови мерки за компенсиране загубите на фирмите в най-тежко засегнатите сектори.

Месечна добавка от 50лв.беше прибавена към всички пенсии, която ако се превърне в постоянна мярка, както правителството обещава, ще помогне за повишаване на средната месечна пенсия с допълнителни 12% през2020 година, което идва след увеличението от 6.7% вече предприето през юли. За цялата 2020 година, очакваме действително осъществените мерки за фискална подкрепа да достигнат 4.5% от БВП, тъй като вероятно ще има някои допълнителни стимули, които ще бъдат стартирани в оставащите месеци до края на годината.

През следващата година очакваме фискалната подкрепа да достигне 5% от БВП, тъй като продължаващата здравна криза ще принуди властите да удължат и дори разширят действието на повечето мерки в подкрепа на реалната икономика. В допълнение, правителството ще вдигне минималната работна заплата от 610 на 650 лв., което също така ще повиши някои социални плащания, свързани с нея. И въпреки увеличението през следващата година вероятно фискалната подкрепа ще се окаже по-малка от онова, което е необходимо и изглежда възможно предвид на изключително големите фискални резерви, с които правителството разполага. За да се избегне повторение на тази ситуация следващия път когато икономиката се забави, страната трябва да обмисли мерки и политики имащи за цел засилване действието на автоматичните стабилизатори, за да се подобри капацитета на икономиката да се справя с негативни шокове в бъдеще.

Схемата за подкрепа на заетостта вероятно ще успее да спаси 218 хиляди работни места тази година. Трудно е да се каже колко от тези хора, които в момента могат да се разглеждат като временно съкратени, ще се върнат реално на работните си места. Изглежда, че не малка част от работните места в туризма ще се окажат дълготрайно загубени. Все пак, ако не беше схемата за подкрепа на заетостта, коефициентът на безработица през 2020 година би достигнал 8.9%, вместо 5.6% както предвижда основния ни макроикономически сценарий.

Ние не изготвяме самостоятелни прогнози за резултатите от предстоящите избори. Вместо това използваме резултатите от проучванията на общественото мнение, проведени от социологически агенции, за които смятаме, че заслужават доверие. Резултатите налични към момента сочат, че ГЕРБ вероятно ще остане най-голямата партия в следващия парламент. Шест други партии имат реален шанс да прескочат прага от 4% за влизане в парламента. Ако това се случи, резултатът ще бъде дълбоко фрагментиран парламент.

Като се има предвид колко агресивна обеща да бъде предизборната кампания този път, ще бъде много трудно за партиите, които по време на предизборната кампания са от двете страни на барикадата, да преодолеят различията си след приключването на изборите. Това значително ще редуцира броя на потенциалните коалиции за съставяне на ново правителство и в най-лошия сценарий може да доведе до нови парламентарни избори по-късно през следващата година. Предстоящите избори вероятно ще произведат курс към по-дисфункционални политики.

Проучванията на общественото мнение сочат, че основната антисистемна партия “Има такъв народ ” ще спечели значителна част от гласовете. Предвид крайната конфронтация между двата основни политически играча, ГЕРБ и БСП, участието на “Има такъв народ ” в следващото правителство изглежда почти сигурно. За съжаление, досега партията не е направила никакви сериозни усилия да формулира и развие някаква ясна и кохерентна стратегия за икономическото развитие на страната. За да бъдат нещата още по-сложни, малко се знае и за идеологията, която партията следва и ценностите зад които стои. Това повишава несигурността относно икономическата политика на следващото правителство, което е притеснително, тъй като се случва в момент,когато несигурността вече е на много високи нива заради неизвестността, пред която ни изправя пандемията от коронавирус.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg