EUR 1.9558
USD 1.6529
CHF 1.8150
GBP 2.1418
CNY 2.4403
you tube
mobile version

България – вечният №3 на Балканите

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

България – вечният №3 на Балканите

mail10:05 | 23.12.2012прегледи 13122 коментарикоментари 2


Данаил Алеков
Мнозинството от хората в България са недоволни от заплатите си и са готови винаги да протестират за това. Кога доходите ще станат европейски ли поне гръцки? Най-честният и бърз отговор е ... когато стопанството произведе достатъчно.
След месеци ще отбележим 135 години от Освобождението на България. Как се развива стопанството за този период от време, какво и как произвежда страната?
Решихме да сравним България с останалите страни от Балканите – Турция, Румъния, Сърбия, Гърция, Албания. През този дълъг период, икономиката ни преминава през криза, подем, растеж и спад, а в основата са войни, политически преврати, интриги и неуспешни приватизации /продажбата на „Кремиковци”, авиокомпания „Балкан”, БТК и т.н./, икономически вандализъм /разграбване на материалната база на българското земеделие/.
Цифрите по-долу рисуват противоречива картина, в която се открояват няколко елемента.
-Малко преди Освобождението през 1870 година в икономически план България заема трета позиция на Балканите с БВП на глава от населението $840.
-През 1913 година тя още е трета с $1534, същата позиция се запазва и през 1939 година с $1603.
-През 1989 година България е на второ място с $ 6 216, а през 2011 година заема четвърто място с $ 7201.
Прави впечатление резкия спад на БВП и срива в икономиката след 1989 година, като през 2007 година – въпреки силните чужди инвестиции, страната е изпреварена по ръст от икономиката на Румъния.
Тъжна е констатацията, че на страната ѝ трябват 22 години, за да постигне отново - през 2004 година - БВП като този от 1984 година.
Въпреки силните години на България в периода 2004-2009 година БВП на страната не успява рязко да се увеличи. Ръст от порядъка на 7-7.5% се оказва недостатъчен за радикална промяна в доходите на хората.

Какво още показват цифрите?
Най-ранните данни за БВП на страната  започват от 1870 г., а данните, които представяме са базирани на справочника на най-известния изследовател на стопанска история Ангус Медисън (1926 – 2010). Данните са публикувани в сайта на Центъра за растеж и развитие към университета в Грьонинген:

За периода 1870-1989 валутата е в международни щатски долари по Гиъри-Камис (Geary-Khamis dollar), а за да е по-обективно сравнението ще погледнем и номиналния БВП на глава от населението и в другите страни по това време.
 През 1870 г. изоставаме от Гърция ($880) и Румъния ($931), но изпреварваме Турция ($825) и Сърбия ($599). Следва период на растеж, който достига своя подем през 1913 г. – страната ни изпреварва значително Турция, като БВП на глава от населението в България ($ 1 534) по това време е съизмерим с този на Португалия ($1 592). Това обаче не е за дълго, следва Първата световна война, а данните от 1924г. показват, че показателя се срива до $909.

През следващите 15 години страната изживява истинска индустриализация, а през 1939 г. - в разцвета на Царска България (1934-1944) функционират 3433 индустриални предприятия. Хранително-вкусовата и леката промишленост са водещи, като формират над 75% от общата промишлена продукция. Държавната намеса в икономиката е по пример на Германия и Италия, като се установява пълен контрол върху износа и цените на вътрешния пазар по силата на Закона за индустрията от 1936 г.
През 1939 г. изнасяме предимно пшеница (175 хил. тона) и тютюн на листа (34 хил. тона).
Втората световна война води до нов спад на икономиката, БВП на глава от населението се срива до $1 073 през 1945 г. Следва ускорена индустриализация на страната и силно икономическо и финансово обвързване на страната ни със СССР. До 1950 г. получаваме редици стокови кредити ($60 млн., $40 млн., $25 млн., $20 млн.) от Съветския съюз, а в страната ни се изграждат нови предприятия и мощности. Кредитите се погасяват с български стоки и страната ни се изолира от западноевропейския пазар.
1984 година – отваряне на врати
Плановата икономика води до увеличаване на БВП от $1 073 през 1945г. до $6 430 през 1984г. Страната ни се отваря към западни инвеститори едва в средата на 80-те години с Франция (парфюмерия), Италия (облекло) и Белгия (пивоварни), а след промените в социалистическите страни България губи осигурените пазари в СССР и страните от СИВ.
1989 година - сривът
Дългият и болезнен преход започва с трудни години за България, а БВП на глава от населението спада с темпове от порядъка на 7,40% (1991г.) и 8,72% (1996г.), като през 1997г. показателя се срива до ниво от $4 624. Спадът за тези 8 години е с $1 500, а за същия период Турция бележи ръст с $1 500 (от ниво $5 041 до $ 6 508 през 1998г.) и вече ни изпреварва.
Следва мащабната приватизация и през 2001г. БВП на глава от населението ($5 627) се връща на ниво от 1990г. ($ 5 597), а през 2004г. минаваме нивото от 1984г. ($6 430) - $ 6 755.
Днес страната ни е с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС. Далеч сме от нивото на водещите европейски икономики – за 2011г. БВП на глава от населението в България е 46% от средния за ЕС, при 49% за Румъния и 58% за Латвия. До 2005 г. включително водим на северните ни съседи по този показател (37% срещу 35%), а през 2006г. румънците ни изравняват. През 2007г. България влиза в ЕС като страната с най-нисък БВП на глава от населението (40% от средния за ЕС), а Румъния вече ни е изпреварила (41%).

Как това да се промени?
Кой и как ще пробуди българската икономика? Това е въпрос за Нобелова награда. Последните 135 години показват, че държавата не е направила радикална промяна в развитието си. Една от причините за това е управлението на страната в административен и юридически план.
Липсват два компонента според мнозина изследователи:
-Национална стратегия за развитие,която да се приеме от всички партии и партийки, и да се изпълнява стриктно, независимо от това кой управлява.
-Липсва премиер-реформатор. През последните 22 години страната е имала 8 премиери /без служебните/, но нито един от тях не успя да направи радикални промени, които да гарантират ускореното развитие на икономиката.

Тогава какъв е най-вероятният темп на развитие на България през следващите години?

Определени държави са постигали стабилна икономическа база благодарение на военни режими (Чили, Турция, Аржентина), други залагат на силна регулаторна намеса на държавата в икономиката (Китай е типичен пример), трети се развиват чрез мъчителна и бавна еволюция в манталитет, дисциплина, производителност, работоспособност, респект към закона и институциите.
Такава е била Гърция преди и с членството си в ЕС, такава съдба очаква и България. Цифрите за последните 135 години очертават именно този тип развитие и малка е вероятността това да се промени драстично в добрия смисъл на думата.
Има обаче и друг пример на Балканите - Турция. Турското икономическо чудо може да послужи като модел за поддражание - бързо растящ частен сектор, но и силна държавна намеса в най-важните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите.

 


 
Коментари
 
Atanas - 11-01-2013 г. 09:50:41

Ако се погледне кои страни са в челото на икономическото си развитие, лесно ще се установи че тези страни произвеждат автомобили, самолети, и други машини. Това води след себе си развитие на металургия, електропромишленост, приборостроене, химическа промишленост, електоника, софтуер, хардуер и т.н. Какви възможности имаме в България? Държавна поклитика за развитие на автомобилната промишленост- двигатели на водород и кислород ( Браунов газ HHO), електроавтомобили, електро и мото кари на тази основа. Държавен план за наука като част от плана на БАН и други научни институти или корпоративни научни звена, отдели и др. за обезпечаване на тези цели и съответно финансиране. Създаване на Комитет за Наука и технически прогрес за контрол на процесите свързани с тези цели.

Спасова - 28-11-2014 г. 20:12:39

Възможностите в България всъщност са големи, особено като се внедри науката отново - преди ние изнасяхме ноу хау в различни области, сега внасяме същото забравено наше ноу хау - изхвърлихме бебето с водата /икономически вандализъм дори е мека форма на изказ, за това което сътворихме за 25г/. Не разбирам само защо Щвейцария вижда, че българите имат силен предприемачески дух а ние не. Не разбирам също как през 1939г изживяваме истинска индустриализация и разцвет, а сега бавно и мъчително се влачим - една и съща държава. Проблемът май не е само в материалът ни / човешките ресурси , а в начина на управление. Българинът винаги е предприемчив, но индивидуалист. Като го сриват тук отива и постига успехи навън.А от съседите ни турци / в южна България помаците /има много какво да учим - 30г ги наблюдавам как си помагат братски един на друг - Съединението прави силата - ние приказваме, те го Правят. Научим ли се да се обединяваме като тях, Нобеловата награда ще е най-малкото ни постижение.

 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg