EUR 1.9558
USD 1.6405
CHF 1.8066
GBP 2.1867
CNY 2.4940
you tube
mobile version

България на 60-то място в световния износ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

България на 60-то място в световния износ

mail11:05 | 08.06.2020прегледи 733 коментарикоментари 1


Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. – 33.9 млрд. щ.д. , България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 46 млрд. щ.д., Финландия – 73 млрд. щ.д., Словакия – 91 млрд. щ.д., Дания – 110 млрд. щ.д., Ирландия – 170 млрд. щ.д.

Ръстът на износа ни в щ.д. за 2019 г. спрямо 2018 г. е 0.6%, а кумулативно за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Според данните на НСИ, в лева ръстът 2019/2018 е 4%. Разликата с ITC Женева се дължи на промените във валутните курсове през годината.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.к. НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 – 1.2 млрд. щ.д.

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции; за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад – 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества.

Износът на зърно заема пета позиция.

Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки е на 6-та позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла, мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Преглед на износа по стоки

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла 1 263 мил. щ.д. – 21% ръст спрямо предишната година, леки нефтени масла 1 208 мил. щ.д. и с ръст 11% за година, катодната мед – 1 001 мил. щ.д., при спад в износа 20% в стойност и 15% в количество, пшеница 944 мил. щ.д., ръст 11%, медикаменти 806 мил. щ.д. с 5% ръст, следва анодната мед с 794 мил. щ.д., спад 26% в стойност и 27% в количество, концентрати на благородни метали 594 мил. щ.д. с 47% ръст, електроапаратура 524 мил. щ.д. и 19% ръст, царевица 468 мил. щ.д. и ръст 77%, биодизел 450 мил. щ.д., ръст 20%. Тези 10 стоки формират 23,8% от износа.

Добре се представя износът на кабелни снопове за автомобилостроенето, маслодаен слънчоглед, електроенергия, електрически табла, медни концентрати, слънчогледово олио, калцинирана сода, тръбопроводи от каучук, медни пръти и профили, велосипеди със спомагателен двигател.

Най-големи потребители на български средни и тежки нефтени масла са Турция и корабно зареждане. На леки нефтени масла – Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за този продукт – 618 $/тон, и Египет. Катодната мед се продава най-вече в Китай, където постигаме една от най-високите цени – 6 187 $/тон. 88% от концентратите на благородни метали изнасяме за Германия и 10% - за Канада; те не отчитат внос от България. Пшеница продаваме в Испания и Гърция при цена около 200$/тон. Биодизел продаваме на Румъния за 896 $/т, а на Холандия – за 1 038$/т. Изнасяме електроенергия за 15 държави, но най-много за Словения и Чехия на цена 52-56 $/MWh. Нито една от двете държави не отчита внос на електроенергия от България.

Измежду стоките с износ над 100 мил. щ.д. за 2019 най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележат: машини за обработка на информация 1114%, биодизел 869%, медицински инструменти и апарати 232%, електрически табла 162%, тръбопроводи от каучук 126%, царевица 124%, апарати за безжични мрежи 115%, концентрати на благородни метали 113%, медни пръти и профили 107%.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.

С най-голям положителен търговски баланс са леки горива, пшеница, анодна и катодна мед, средни и тежки горива, концентрат от благородни метали, царевица, кабелни снопове.

Голям ръст на световния внос има при горива, бижутерия, кораби (танкери), превозни средства за стоки, машини за обработка на данни, произведения на изкуството и антики, кораби (круизни), обувки, благородни метали, електрически лампи, контейнери за стоки.

С какво сме най-успешни?

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Средно за всички изнасяни стоки, България постига индекс 0.05, но сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация:

-           Средни и тежки нефтени масла, индекс 0.32, поради това, че половината са износ за Турция;

-           Катодна мед, 0.42, 60% от износа е за Китай;

-           Руди и концентрати от благородни метали 0.79, 88% за Германия и 10% за Канада;

-           Кабелни снопове 0.32, Турция е 45% от пазара ни;

-           Медни руди и концентрати 0.36, почти половината е за Намибия;

-           Велосипеди със спомагателен двигател 0.36, 48% за Германия и 30% за Белгия.

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения, породени от COVID 19. Предстои да видим как те са се отразили на експортните ни партньори и там, където липсва достатъчно диверсификация, негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда, в сравнение с това при фирмите-майки, и др.

Кои са ни партньорите?

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард щ.д. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 мил. щ.д., следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3 146 млрд. щ.д. при общ търговски дефицит на България от 3 937 млрд. щ.д. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%.

Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.

Констатации:

Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки, че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения, в резултат на кризата, породена от COVID 19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка държи дял и за 2019 г. е около 31-32%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

•          Велосипеди с помощно задвижване;

•          Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;

•          Видеоигри;

•          Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;

•          Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;

•          Хладилници, фризери;

•          Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;

•          Оптични изделия;

•          Някои софтуерни продукти за управление на процеси;

•          Любителска радиотехника, ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.


 
Коментари
 
vladimir - 24-06-2020 г. 01:04:23

България е на първо място по ограбване.Ограбва се златото , заедно с куп ценни метали /платина ,сребро идр/ изнесени като концентрат за Намибия. Случаят с неплащане на данъци ,ощетяване на държавата/бюджета/ и кражби какъвто е Божков -не е единствен.Петролните компании в България не плащат данъци и крадат ,като изнасят печалбите в Русия ,трети страни или сумите потъват в частни джобове.Петролните компании фалшифицират резултатите , правят еквилибристики за да се изкарат губещи или без печалба при очевидната печалба от милярди,за което не плащат данъци ,с което ощетяват държавата.За това няма пари да образование ,армия и полиция,здравеопазване -защото тлъстите печалби се изнасят в чужбина , а в България не остава нищо.До кога държавата ще търпи тези кражби в особено голям размер?До кога ще си затваря очите?Случайно ли е това или има политически чадър ?Защото това е главозамайваща корупция изчислявана не на милиони , а милярди.лгария не е на 60 място , а на първо по ограбване на страната .

 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg