АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Гастрономическият сектор в градовете отчита особено голяма заестост от чуждестранни работници. Във Виена, Грац и Линц работниците в тази сфера с мигрантски произход са около 73 процента, в Тирол те са 38 процента, а в Залцбург - 44 процента.


КФН определя към края на юни тази година минимална доходност от управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния двадесет и четири месечен период от 30.06.2023 г. до 30.06.2025 г. в размер на 3,36 процента (три цяло и тридесет и шест стотни на сто) на годишна база, пише в решението на КФН.


Средната брутна работна заплата е 702 798 унгарски форинта (3435,59 лева) през май в сравнение със 708 280 унгарски форинта през предходния месец.


Според актуалните прогнози на ОИСР до 2060 година населението в трудоспособна възраст в Австрия ще намалее с около 24%, а в Германия – с 23%. Прогнозираният спад във всички 38 държави членки на ОИСР е средно 8 %, съобщи Австрийското радио и телевизия (ОРФ).


Средната месечна нетна заплата на служител в хърватската столица Загреб за април възлиза на 1642 евро, което представлява номинално намаление с 2,1% спрямо март и увеличение със 7,7% спрямо април 2024 г.


Бюджетният дефицит на Австрия през 2024 г. е бил 4,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази година се очаква той да бъде 4,5 процента, а през следващата година - 4,2 процента.


Справка в националната статистика показва, че през 2023 г. средната цена на сделките с ниви в България е била 1607 лева за декар или с 12,5 на сто повече в сравнение с 2022 година.


За периода средното възнаграждение е 1820 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. с 1,6 процента. В обществения сектор средната брутна месечна работна заплата е по-висока от средната за областта с 8,2 на сто и с 12,3 процента в сравнение с частния сектор.


През 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране.


Няма вариант вносът на работна ръка да бъде прекратен, цяла Европа работи по този начин и България не е изключение, коментира още експертът. По думите му, в сферата на туризма предприемачите биха разрешили по-лесно проблема си, ако преминат към целогодишна работа и предлагат атрактивни условия.