АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според т. нар Бежова книга в 10 от 12-те региона на УФР растежът е или слаб, или умерен, а в два няма промяна. Управлението отчита увеличение на регионите със слаб или умерен растеж, които в предишния доклад са били осем.
По-нисък растеж в ЕС, по-ниска инфлация, по-умерен ръст на заплатите, по-висок ръст на кредита за домакинствата, малко по-висок реален ръст на потреблението, но пък по-слаб ръст на инвестициите в основен капитал. Това са накратко основните различия с предходната прогноза.
Най-голямо годишно увеличение на продажбите на дребно през януари се наблюдава в Люксембург (+7,2 на сто), Румъния (+6,7 на сто) и Дания (+5,9 на сто). Противна на тях продажбите спадат най-рязко в Естония (-6,7 на сто), Белгия (-3,8 на сто) и Финландия (-2,9 на сто).
Основните причини за спада на годишна основа са пониженията в сферата на стоките (минус 2,7%), търговията (минус 5,8%) и транспорта (минус 6,1%). Строителството отбелязва спад от 1,1%. От друга страна образованието, здравеопазването и публичната администрация бележат ръст от 1,6% в сравнение с 2022 година.
Очаква се през 2023 г. полската икономика да отбележи слаб ръст на БВП от 0,6%, който ще се ускори до 2,8% през 2024 г.
Икономическият растеж, макар и слаб, през първите 6 месеца на 2024 г. се очаква да бъде стимулиран от частичното възстановяване на потребителските разходи на фона на подобрената покупателна способност на домакинствата в условията на отслабване на инфлационния натиск.
Средният добив от слънчоглед в областта е 170,4 кг/дка. Най-много слънчоглед са прибрали стопаните в общините Тервел, Добрич и Добричка, съответно 210 кг/дка за Тервел и по 190 кг/дка за Добрич и Добричка. Добивът е най-слаб в община Шабла - 109,7 кг/дка.
На месечна база руските потребителски цени са се увеличили с 0,87 на сто, което представлява максимум от април 2022 г. През август т.г. месечният ръст на потребителските цени в страната бе значително по-слаб (0,28 на сто).
През периода януари - юли 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.0% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 33 154.1 млн. лева.
Очаква се реалният брутен вътрешен продукт да забави растежа си до едва 0,1 на сто тази година, след като отчете ръст с 8,2 на сто през 2022 г. Причина за прогнозираният слаб икономически растеж се явява съкращаването на добива на петрол, както и по-ниските му цени, обясняват от МВФ.