АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.


В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии. Те са в размер на 7 699,1 млн. лв., което е 31,9% от плана за годината. Спрямо същия период на миналата година разходите за пенсии са с 602,1 млн. лв. (8,5%) повече.


Към края на март 2025 г. нарастват с 2 204,2 млн. лв. (13,3 %). Нарастване на разходите има в частта основно на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други.


В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 5 730 200 000 лв., което е 23,8% от плана за годината. Спрямо същия период на миналата година разходите за пенсии са с 664,8 млн. лв. (13,1%) повече.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Заедно с пенсионните плащания за април 2025 г. Националният осигурителен институт (НОИ) ще изплати и приетите с Постановление на Министерския съвет допълнителни суми към пенсиите (великденски добавки) в размер на 50 лева.


Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 109 613, като около 40 000 от тях са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 година пенсии те са 40,9%, а през 2023 г. той е бил 34,9 на сто.


Близо 4,3 милиарда лева са общите разходи на ДОО за първите два месеца на годината, 3,8 милиарда лева от тях са за изплащане на пенсии. Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.


Мнозинството в пленарната зала отхвърли две предложения на ПП-ДБ максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет, да бъде 12 или 11,9 млрд. лв.


Това са АЕЦ „Козлодуй“ - 150 лв./МWh; Производителите на електроенергия от кондензационни централи на въглища - 300 лв. плюс умножената по 1.32 средномесечна цена на тон СО2 емисионни квоти за MWh; и други.