АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„Специализацията на „Хебър“ в последните години в производството на багети с втасване на тестото 24 часа беше много бързо и високо оценена от клиентите ни в Гърция, Словения. С особено вълнение очакваме и резултатите от полския пазар, който е изключително конкурентен. Предстоят ни и първи доставки в прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония“, казва Елина Христова-Петкова от компанията-ритейлър.
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
Бундесбанк е употребила целия си финансов буфер от 19,2 милиарда евро, който е създала за покриване на финансови рискове, както и 2,4 милиарда от своите резерви от 3,1 милиарда евро, за да поеме огромните загуби, които натрупа през миналата година заради по-високите лихви, .
Сред страните от ЕС цените на пицата и киша през декември 2023 година са нараснали най-много в Унгария (+13,4 на сто), Люксембург (+11,3 на сто) и Латвия (+10,6 на сто). За сметка на това в Нидерландия е отчетен спад от 0,9 на сто, в Дания (+0,6 на сто) и Белгия (+1 на сто). В България цените на пицата са нараснали с 4,1 на сто.
Големите централни банки вече сигнализират, че вероятно ще понижат основните си лихви през идните месеци, слагайки край на най-агресивния цикъл на затягане на паричната политика от десетилетия, тъй като инфлацията отслабва в много страни.
Германската икономика изпадна в рецесия през 2023 г. и се сви с около 0,3 на сто под натиска на високата инфлация, високите лихви и намалялото търсене на германски стоки, особено в Китай.
Сред неблагоприятните фактори бяха геополитическото напрежение, войната, разразила се в Близкия изток, продължаващият конфликт в Украйна, високите лихви, упоритата инфлация, несигурността на пазарите.
Миналата година сръбската сливовица беше официално включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Ракията се изнася най-вече за Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Германия и САЩ, но е започнал износ и за Азербайджан, Литва и Латвия.
С това решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия - 1,848 милиарда евро, Естония - 66 милиона евро, Латвия - пет милиона евро, Литва - 11 милиона евро, Полша - 221 милиона евро, Румъния - 2,169 милиарда евро и Словакия - 60 милиона евро.
Най-ниски нива на фактическо индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).