EUR 1.9558
USD 1.6817
CHF 1.8334
GBP 2.3182
CNY 2.6310
you tube
mobile version

Имат ли кеш българските банки?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Имат ли кеш българските банки?

mail13:25 | 01.07.2009прегледи 13930 коментарикоментари 1

 

 

Кармелита Денева
Висш мениджър от Райфайзен банк във Виена признава: “Чакаме преводите от клоновете ни в ЦИЕ, за да имаме достатъчно ликвидност.” Тaзи фраза отразява сериозните съмнения на експерти и вложители, че през последните месеци парични потоци от източноевропейски банки редовно се насочват към банките-майки в Европа, които изпитват сериозна трудност поради кризата.
Агресивната политика на банките в България през последните месеци да привличат депозити е ясно признание, че както те, така и техните банки-майки неистово имат нужда от пари кеш. За една година депозитите на граждани са се увеличили с 2.693 млрд. лв., а за първото тримесечие на годината - с 411.6 млн. лв. Общо размерът на привлечените средства от фирми и граждани в банковия сектор е 34.609 млрд. лв. Общо депозитите на граждани в банковата система към края на март са 22.7 млрд. лв. Спрямо края на миналата година те се увеличават с 2.2%, а на годишна база нарастват с 14.2%, сочат данни на БНБ.
Според БНБ реализиран е ръст на лошите и просрочените кредити със 116,8 % на годишна база до 1,65 млрд. лв. в края на февруари 2009. Лошите кредити се увеличават най-бързо при фирмите - със 152,65% до 918 млн. лв. Въпреки това МВФ смята, че банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш, но сериозна рецесия /България вече е в рецесия според данни на НСИ/ в реалната икономика може да усложни обслужването на кредитите и да ерозира банковия капитал. В България кредитите във валута са деноминирани в евро и благодарение на паричния съвет не съществуват колебания в курса евро/лев. Агенция Moody's обаче понижи перспективата пред системата от "стабилна" на "негативна" поради проблеми с «фундаменталните условия на кредитиране в страната през следващите 12-18 месеца”.
Според данни на МС активите на банковата система към края на 2008 са почти 70 млрд. лв., което е със 17% ръст в сравнение с 2007, тя е добре гарантирана - покритието възлиза на 115%. И все пак е факт, че една и съща група западноевропейски банки, доминират в региона и създават опасност от финансово „заразяване”, твърди Мери Стокс от агенцията за икономически анализи RGI Monitor.
Разлюляване на банковата система в България може да се провокира според експерти по две причини: като следствие от състоянието на банките-майки в Европа или пробив в българска банка.

Банките в Европа
Някои от европейските банки и финансови институции отричаха финансовата криза, която доведе до фалита на едни от най-големите играчи в сектора, заяви европейската комисарка за конкуренцията Нели Крус, цитирана от Reuters. През последните осем месеца европейски банки, които бяха на прага на фалита, масово искаха спасителни пакети от правителствата и ги получиха. Според Нели Крус новите правила, които се очаква да бъдат приети този месец, трябва да гарантират, че държавните средства, дадени на тези банки ще се използва по подходящ начин. Европейските правителства одобриха помощ от $5.3 трилиона, за да подкрепят банките в съюза, се казва в документ на ЕС, цитиран от Bloomberg. Средствата ще бъдат разпределени, както следва: 311.4 млрд. евро за капиталови инжекции, 2.92 трилиона евро в подкрепа надеждността на банките, 33 млрд. евро за възстановяване от „лоши” активи и 505.6 млрд. евро в подкрепа на ликвидността и банковото финансиране
Мнозинството от новоприсъединилите се страни – членки на ЕС, сред които Словакия, Чехия, Естония и Литва, посочва Bloomberg, не са взели държавни мерки в подкрепа на финансовите си пазари. Голяма част от банките в региона са собственост на чуждестранни финансови институции. Над 80 процента от заемите в ЦИЕ са отпуснати от шест европейски държави, по данни на Moody’s Investors Service.

Чуждите банки в България
В България пет чужди банки притежават 52% от пазара и всяка една от банките майки вече се е обръщала към собствените правителства за финансова помощ.
Втори тревожен елемент е 30% -ят дял на гръцки банки в страната. Задълженията на Гърция към кредитори през 2009 се очаква да възлязат на 58 млрд. евро, според Moody's. Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа смята, че трябва да се подпомогнат местните клонове с капитал, за да продължи кредитирането, а не да се стига до фалити и отписване на кредити. Проблемът е, че западните банки нямат пари.
С помощта от МВФ може да се спаси държавната система, а правителството да реши да използва част от сумата за спасяването на банковата система. Но обикновено то прибира сумата в централната банка и защитава валутата заедно с резервите си. Това обаче рядко са пари за спасяване на банките. В повечето случаи при банкова криза правителствата спасяват собствените си кредитни институции и не отделят средства за чуждестранните клонове. Така че, когато източноевропейските банки са застрашени, те едва ли ще получат местна помощ. По-скоро ще трябва да се обърнат към банката-майка, която сега няма кеш..... Според The Wall Street Journal най-съществено е как банките в източноевропейските страни ще управляват паричните потоци, дали ще свиват кредитирането, както и дали ЕС ще помогне на рисковите държави. Източна Европа ще получи около 25 млрд. евро вместо исканите 180 млрд. евро, СБ /7.5 млрд. евро,/, ЕБВР /6 млрд. евро/, ЕИБ /11 млрд. Евро/. Европейският парламент прие регламент, с който затяга изискванията за минималния банков капитал като отговор на финансовата и икономическа криза и в опита си да възстанови доверието в разклатената банкова система, съобщи EurAktiv. Новите правила ще влязат в сила от 2010, като се планират още реформи. За да станат пазарите по-безопасни за инвеститорите, всички банките ще бъдат задължени да отделят 5 на сто от приходите от емитираните и продаваните от тях секюритизирани продукти. Регламентират се и междубанковите кредити. За големите мултинационални банки пък ще бъдат назначени надзорници, а националните регулаторни органи периодично ще се срещат, за да обменят информация.

Банка на ръба
През 2008 се водеха преговори за покупката на българска банка от френска. Потенциалният купувач предложи 1 млрд. лв., банката поиска 1.3 млрд. лв. Сделката пропадна, днес капитализацията й е малко над 130 млн. евро и въпреки силната й лихвена политика и политика по привличане на депозити тя вероятно ще има проблеми през лятото, усилено се твърди в банковите среди. Причината за несполуките са 300 млн. лв. кредите отпуснати на български предприемач. БНБ вече подпомогна банката с 400 млн. лв. през 2008. Какво ще направи държавата, ако трезорът не успее да се справи?
Оставя банката да потъне или я национализира, за да предотврати истерията, която ще завладее дребния вложител. Има четири начина за изчистване на банковата система в криза според Нуриел Рубини, коментатор на сп. Forbes: рекапитализация на банките и създаване на т.нар. лоша банка (bad bank), чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи; рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи; изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ);категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени.

Национализация
Тя е по-благоприятното решение за пазара, твърди Рубини, защото премахва всички потенциални и предпочитани акционери, както и несигурните кредитори, като в същото време осигурява върховенството на данъкоплатеца. Решава проблема с управлението на лошите активи, като позволява препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери след изчистването им. Подобно беше решението при фалита на банката Indy Mac. Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те. В законодателството на ЕС няма процедура за спасяване на банки, пострадали от изтеглянето на активи от техните централи в други страни или от чуждестранните инвеститори. ЕС вероятно ще предпочете досегашният подход, който беше използван в Белгия и Холандия при проблемите с Fortis и Dexia, т.е. да остави решението на правителствата на съответните страни, които да се споразумеят с акционерите.

 
Коментари
 
rumen221 - | 01-12-2009 г. 14:02:04

Приятели, ДНЕС по света бошуват едновременно: 1. Световна финансова криза; 2. Световна продоволствена криза; 3. Световна рецесия...!!! 4. Кризата у нас, обаче, е „структурно-управленска” и най-голяма пречка за развитието ни е „Клиентската” система, наречена у нас „Обръчи от фирми”, които унищожават всички наченки на Пазарна икономика. Нито една от световните кризи не ни засяга пряко..., защото у нас съществува предпазарно стопанство - наченки на свръх примитивен капитализъм, който не се влияе от световните пари... Косвено, обаче: - Намаляха на парични потоци от гурбетчии, които се експропреираха, чрез системата на несъществуващия „бюджетен излишък”... - Намаля прането на пари, чрез строителството..., но продължава засега, през несъществуващите обороти от хилядите „казина”... - Изтеглиха се почти всички капитали от Лихварските къщи, учредени от чуждестранните банки-майки..., които алчните ни за големи лихви финансови министри, искат да заменят с държавни пари от резерва...!!! Изхода: 1. Зара

 

Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето: