АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред страните членки, за които има налични данни, в осем се отчита годишен спад на цените на жилищата през четвъртото тримесечие на 2023 г., а в осемнайсет - повишение. Най-силен е спадът в Люксембург (-14,4 на сто), Германия (-7,1 на сто) и Финландия (-4,4 на сто), а най-значителен растежът в Полша (+13,0 на сто), България (+10,1 на сто) и Хърватия (+9,5 на сто).
Най-високите почасови разходи за труд в Евросъюза са отчетени в Люксембург (средно 53,9 евро), Дания (48,1 евро) и Белгия (47,1 евро).
През 2023 г. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високо ниво на БВП на човек от населението в ЕС , 140% и 112% над средното за ЕС. България е държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението - с 36% под средното за ЕС.
В сравнение с декември 2023 г. средната нетна месечна заплата през януари 2024 г. е нараснала с 4 процента в номинално изражение и с 4,4 процента в реално изражение.
Ръст от 1.84% за миналата година: по-висок от този в повечето страни от ЕС. Средната работна заплата отново расте по-бързо от инфлацията. Инфлацията пак надолу. С най-бърз ръст цените на ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието, сочи анализ.
Разлика в заплащането за жените в Германия, Австрия и Швейцария има не само в основната заплата, но и при изплащането на бонуси. Това показват анализи на института "Ифо" (Ifo) и компанията за управленско консултиране "Мърсър" (Mercer) за над 270 компании в трите страни.
Най-голямо годишно увеличение на продажбите на дребно през януари се наблюдава в Люксембург (+7,2 на сто), Румъния (+6,7 на сто) и Дания (+5,9 на сто). Противна на тях продажбите спадат най-рязко в Естония (-6,7 на сто), Белгия (-3,8 на сто) и Финландия (-2,9 на сто).
За октомври 2023 тя е 1 625 лв., ноември – 1 623 лв. и декември – 1 672 лв. За обществения сектор средната месечна работна заплата е 1 866 лв., а за частния – 1 522 лева. През четвъртото тримесечие на 2023 г. СмРЗ нараства с 15,2 на сто в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година.
Съдебният иск е от името на медийни групи с дейности в България, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Полша, Испания, Швеция и Норвегия.
Най-много са те за 2022 г. са регистрирани в Румъния (25,4 на сто), България (18,6 на сто) и Гърция (14,9 на сто). Под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС: Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.