АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Дефицитът на консолидирания държавен бюджет, изразен като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), през последното тримесечие на миналата година достига 3,4 на сто в Европейския съюз и 3,2 на сто в еврозоната. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на Евростат.


Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -5 277 млн. лв., или -2.6% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от -810 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал дефицит от -71 млн. лева.


"Дълговата спирачка" беше въведена от бившия канцлер Ангела Меркел през 2009 г. с цел да ограничи новите държавни дългове до 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година.


Анализът на Министерството на финансите показва, че дефицитът по държавния бюджет, който ще се генерира за първото тримесечие на 2025 г., е около 3,634 млрд. лв. Той се базира на разчетите за обичайните разходи и трансфери, необходими за нормалното функциониране на системите в държавата.


Очакванията на "Мудис" са, че държавният дълг на България ще нарасне умерено през следващите години, достигайки 27 на сто от БВП в края на 2025 г. и около 29 на сто в края на 2026 г. спрямо очакваните 24,8 на сто в края на 2024 г., а дефицитът да остане близо 3 на сто от БВП през 2025 г. и 2026 година.


Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни, предишния редове кабинет бе с оценки 35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%)


В документа се посочва, че дефицитът за периода октомври - декември възлиза на 711 милиарда долара и е с 201 милиарда долара по-висок в сравнение с дефицита за същия период на предходната година, тъй като разходите са нараснали рязко, а приходите леко са спаднали.


Оценките предвиждат дефицитът по КФП да отчете подобрение спрямо заложеното ниво на показателя в годишния разчет (дефицит в размер на 6,2 млрд. лв.). Бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите.


Това е над очакванията на икономистите, които прогнозираха, че дефицитът на САЩ при международната търговия със стоки ще достигне 100,65 млрд. долара през ноември. Докато износът на стоки се е увеличил със 7,4 млрд. долара до 176,4 млрд. долара, то вносът на стоки в САЩ е нараснал с 12 млрд. долара до 279,2 млрд. долара.


Дефицитът при търговията със стоки на Япония възлиза на 2,41 трилиона йени (15,67 млрд. долара), което представлява ръст от 86,8 на сто спрямо предходната година. Японският износ нараства с 5 процента до 52,22 трилиона йени (339,52 млрд. долара), а вносът се увеличава със 7,1 процента до 54,64 трилиона йени (355,39 млрд. долара).