Дефицитът в моето портмоне

Дефицитът в моето портмоне

18:00 | 23.09.2010 152327 коментари 0

Мариета Иванова
Негативизмът е нагласа, която има трайни и дълбоки корени в съзнанието на българските граждани, особено що се отнася до икономика и политика. С приближаващия край на годината все по-актуални стават темите за изпълнение на икономическите цели на страната.

Напълно логично в условия на дефицит, дори и намаляващ, ( 0.4% от БВП за периода януари - юли 2010 г., спрямо 6.4% от БВП за първите две тримесечия на 2009 г., по данни на БНБ), през септември водещи да остават отрицателните икономически новини. Спад на инвестициите и БВП на годишна основа, понижение на вътрешното потребление, ниско постъпление от данъци и приходи в държавната хазна, по- високи цени на основни продукти, ръст на лошите кредити, спад на лихвите по депозитите и увеличаването им по кредитите и т.н.
Положителните новини за икономиката сега остават на по-заден план - добър летен сезон за туризма и очертаващ се такъв през зимата, активна дейност по ремонт и изграждане на инфраструктура, ръст на износа, лек спад на безработицата, привличане на азиатски инвеститори, усвояване на еврофондове - предимно в земеделието и т.н.

Като сравнително добра новина може да бъде определена и тази за изкачването на България в класацията на Световния икономически форум за оценка на конкурентоспособността на икономиката, според която страната ни изпреварва Гърция, която поради макроикономическата нестабилност и проблемите в социалната област изостава. Точно по тези показатели България бележи напредък и се придвижва напред и не толкова заради придобитата зрялост и иновативност на бизнеса. По- добрите икономически позиции се дължат и на технологичния потенциал и работата по подобряване на инфраструктурата.

Икономическите условия на дефицит не предполагат придвижване към иновативен и зрял бизнес, когато водещи остават краткосрочните цели. В този смисъл разбираеми са и другите ясно изразени тенденции, отчетени в цитирания доклад за конкурентоспособността - пряката зависимост на ниското заплащане с производителността на труда, от една страна, и слабите умения на мениджмънта в България, от друга.

Доколко мотивиращ за изпълнението на заложените цели е хроничният негативизъм?

Оказва се, че темпът на спад на БВП се забавя, но очакваният в началото на година ръст остава за 2011 г. Бързите обрати в икономиката ни на дефицит остават пряко свързани не толкова с реформи на неефективни сектори, колкото със спешната намеса по коригиране в изоставането в изпълнението на договори и с реагирането на санкции от ЕС.

Подобно на ревизията на бюджета през първата половина на 2010 г. и замяната на прогнозите за ръст с рестриктивни мерки по ограничаване на разходите, през есента икономическите изненади са свързани с неизпълнени поети ангажименти и с изоставане по заложени срокове. Изненада от този тип станаха активните дебати по увеличаване на ДДС в груповите туристически пътувания, а също и новата реклама за над 1 млн. лв., насочена в популяризиране на ползите от европейското финансиране, в което едва ли някой се съмнява. Доколко по-слабите приходи в хазната ще се отразят на изменението на данъчното законодателство, предстои да разберем през последния активен работен сезон преди края на 2010 г.

Промяната на данъците и отлагането на плащания по най-обемните и разходни за бюджета области като здравеопазване и администрация изглеждат бързи мерки за краткосрочно справяне с негативните на ситуацията на дефицит.

За България изглежда моделът на принудата дава по-голям резултат пред този на инициативата. Така под натиска на крайни срокове, на неизпълнени ангажименти и под критични погледи, омаловажаващи постиженията, българската икономика бавно върви по пътя на възстановяването си.

Що се отнася до ефективния мениджмънт, то инициативата не е пряко и неизбежно свързана с финанси. В по-голяма степен това е въпрос на отстояване на решения, на поемане на отговорност и комуникация.