АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.


Тя обвинява "Деливъри хироу" (Delivery Hero) и "Глово" (Glovo) за участие в картел. В съобщението на ЕК се отбелязва, че двете дружества са обменяли чувствителна търговска информация и са си разпределяли пазари в страните от Европейското икономическо пространство (държавите от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) поне в последните четири години.


Увеличават се наказанията за нарушения на правилата за движение по пътищата, като някои глоби могат да достигнат дори до 370 хиляди турски лири (почти 9000 евро). Промените са в рамките на амбицията на властите да намалят двойно смъртните случаи по пътищата до 2030 г.


Те ще бъдат съобразени с тежестта на извършеното нарушение. Въвеждат се и конкретни смекчаващи обстоятелства.Това предвижда МРРБ с промени в Закона за движението по пътищата. Те са разработени след решение на Съда на ЕС.


Китайската платформа получи нареждане да спре трансфера на данни на потребители към Китай, ако обработката им не бъде приведена в съответствие с европейските разпоредби в рамките на шест месеца, предаде Ройтерс.


"Епъл" ще трябва да плати 500 милиона евро, докато "Мета" получи глоба от 200 милиона евро, които все още могат да бъдат обжалвани в съда. Твърди се, че компаниите са нарушили Закона за цифровите пазари (DMA) на Европейския съюз, който регулира дейността на големите онлайн платформи, работещи в блока.


Имуществените санкции са за извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК (забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите) на „Милки груп био“ ЕАД в размер на 1 046 337 лв. (0,3% от общия оборот на предприятието за 2023 г.) и на „Димитър Маджаров 2“ ЕООД в размер на 46 018 лв. (0,1% от общия оборот на предприятието за 2023 г.).


Причините за това са в липсата на постоянен контрол, ниските глоби и слабата правна защита на работниците, стана ясно на кръгла маса в Института за икономически изследвания при БАН.


Европейската комисия, която обискира компаниите преди три години, съобщи, че картелът, които е свързан с излезли от употреба превозни средства, е просъществувал от май 2002 г. до септември 2017 г., като Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) е организирала срещи и контакти между компаниите.


Подобреният бизнес климат в еврозоната може да набере скорост идните месеци на фона на плановете за увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана, най-вече в Германия, което дава повод за по-голям оптимизъм за обрат в икономическите перспективи за Европа.