АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Валутните резерви забавят спад
17:42 | 16.07.2009
25789 
коментари 0
Калоян Стайков
Валутните резерви на страната са намалели с малко над 48 млн. лв. през април и едва над 18 млн. лв. през май, на фона на срив от 2.9 млрд. лв. пред декември и 1.1 млрд. лв. през януари, сочат данни от Информационния бюлетин на БНБ. В активите на трезора се наблюдава намаляване на инвестициите в ценни книжа за сметка на паричните средства и депозитите в чуждестранна валута.
Парите в обръщение продължават тенденцията за намаление (единствен ръст има през април) от началото на годината и през май достигат 7.7 млрд. лв. За сметка на това задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат в БНБ продължават нарастващата тенденция от януари, когато бяха драстично намалели с малко над 2 млрд. лв. В момента те са около 4.2 млрд. лв.
Обрат в тенденцията
През април и май се забавят и нетните продажби на евро от БНБ до търговските банки и крайните клиенти до 60 млн. евро през май и 62 млн. евро през април.
Въпреки отливът на валута стойностите са много под изтеглянето на близо 500 млн. евро през декември и близо 300 млн. евро през февруари. Ниските стойности се дължат основно на спада на нетните покупки на евро от търговските банки, които са около 175.7 млн. евро през април и 76.7 млн. евро през май в сравнение с 432.5 млн. евро през декември и 397 млн. евро през февруари.
Търговските банки обърнаха тенденцията за намаляване на краткосрочните си задължения към външни кредитори от началото на годината. Ако през март 2009 те са 6.65 млрд. евро, през април се увеличават до 6.73 млрд. евро. За сметка на това дългосрочните им задължения и конкретно заемната част от тях намалява от 2.15 млрд. евро през декември м.г. до 1.69 млрд. евро през април.
Поведението на валутните резерви
Дефицитът по текущата сметка вече не е любима и интересна тема, защото през последните месеци той се свива, но внимание привличат валутните резерви на страната и поведението им през последните 8-9 месеца. Ако през април и май спадът им намалява драстично, то в края на миналата година и началото на тази те се сринаха с около 5 млрд. лв. Какво се случва?
За осемте месеца до края на май 2009 валутните резерви на страната намаляват с 5.75 млрд. лв.. което представлява спад от 19.97% спрямо резервите в началото на октомври 2008, когато те са 28.79 млрд.лв. Драстичният спад се дължи главно на намаляването в сметката „Задължения към правителството и бюджетни организации” в баланса на БНБ през декември м.г. с 3.44 млрд. лв. и намаляването в сметката „Задължения към банките” през октомври м.г. и януари т.г. с общо 2.39 млрд. лв. Спадът на задълженията към държавата се дължи на решението от края на 2008 да се изхарчи свръх превишението на бюджетните цели, като средствата бяха разпределени по министерствата, общините и други държавни структури.
Намалението на банковите депозити в БНБ се дължи на това, че през октомври и ноември м.г. централната банка освободи 50% от касовите наличности като признат резерв и намали задължителните минимални резерви от 12 на 10%. От януари т.г. допълнително бяха намалени от 10 на 5% резервите върху привлечените от чужбина средства, а привлечените от държавата и бюджетните организации средства бяха освободени от такива.
При тези условия за банките, когато на тяхно разположение останаха повече средства, можеше да се очаква да и ръст на левовете в обръщение, но се наблюдава точно обратното – за 6-те месеца до март 2009 те са намалели със 712 млн. лв. Още по-озадачаващо е, че през този период крайни клиенти са изкупили нетно около 220 млн. лв. срещу евро от БНБ. В тази ситуация най-важният въпрос е къде са отишли тези пари, при положение, че не са използвани за изплащане на частния вътрешен дълг, който октомври-март се е увеличил със над 7.5 млрд. лв.
Същевременно търговските банки са закупили над 2 млрд. евро срещу левове от централната банка, което е притеснително само по себе си. Парите очевидно не са отпуснати под формата на кредити, защото за първото тримесечие на 2009 кредитите в евро намаляват. Алтернативата е да се инвестират в ценни книжа, да се използват за погасяване на външни задължения или просто да бъдат задържани в трезорите. Последното изглежда най-вероятно, защото възвращаемостта по ценните книжа едва ли ще достигне двуцифрените лихви по кредитите в страната, а външният частен дълг е намалял с малко над 500 млн. евро.
Възможен ли е нов спад ?
Тенденцията, която се регистрира в периода октомври-март е притеснителна защото от една страна намалява валутните резерви на БНБ, а от друга демонстрира предпочитание към еврото. Резервите на БНБ допълнително се източваха и по линия на платежния баланс, който отбелязва дефицит за първото тримесечие на т.г. от около 1 млрд. евро. Това означава, че чуждестранните инвеститори не желаят да вложат парите си в България, въпреки относително доброто й развитие през първото тримесечие на годината, в сравнение с останалите страни от ЕС.
Проблемът не е, че няма къде да се инвестира. Нежеланието идва от недоверието в досегашните управляващи, смята Гарабед Минасян, професор-доктор на икономическите науки от Икономическия институт на БАН. Понеже правителството пропиля времето за взимане на мерки, най-доброто, което може да се направи сега е да се спре влошаването на икономиката и да се подобрят отношенията с ЕК, така че да потекат отново средствата от съюза, допълва той.
Да не забравяме, че преките чуждестранни инвестиции за 2006-2008 са почти 21 млрд. евро. С други думи одобрението на ЕК е от жизнено значение за българската икономика, чиито основен двигател през последните години бяха преките чуждестранни инвестиции.
От началото на годината се обръща внимание на абсолютно всичко друго, освен на очевидни проблеми, като намаляването на валутните резерви, отрицателното салдо на платежния баланс и изкупуването на евро от търговски банки и крайни потребители от БНБ. Предстои да се види дали бъдещият кабинет и неговият икономически екип ще се концентрира върху този проблем и по какъв начин, или тихомълком ще го замете под килима като нещо тривиално, подобно на досегашните управляващи.
*Данните в материала са взети от статистиката на БНБ