EUR 1.9558
USD 1.6817
CHF 1.8334
GBP 2.3182
CNY 2.6310
you tube
mobile version

Български милиарди за Кремъл

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Български милиарди за Кремъл

mail18:29 | 30.04.2009прегледи 10325 коментарикоментари 0

 

 

Отиващото си правителство имаше амбициозни проекти в енергетиката, свързани с Русия. Нито един от тях не стартира реално до този момент въпреки медийния шум, който ги съпровожда. И причината е една: липса на ясно финансиране. България има три източника за това – руски капитали, европейски фондове, републикански бюджет.

Руските проекти имат една особеност, която се повтаря при всеки един от тях: те ще натоварят българския бюджет с неимоверни разходи за десетилетия напред. Руски министри и предприемачи обясниха през последните дни, че искат България да даде държавни гаранции за кредити, които би получила от Русия за техни проекти, осъществявани на българска територия. Особено фрапантен е случаят с Южен поток, драмите около който се разиграха пред публиката тези дни. Очевидно е, че този проект няма да направи страната по-малко зависима от руската газ, но със сигурност ще доведе до големи разходи – частта от газопровода в България ще струва най-малко 1.4 млрд евро на държавата по оценки от 2008. Ще се прави напълно ново трасе, което, както и останалата част от тръбата през българската територия, ще е собственост на бъдещото дружество между Булгаргаз и Газпром. gazprom-moscow
Идентична е схемата и за изграждането на АЕЦ Белене. Още преди две години Кремъл обеща близо 4 млрд евро за централата от Газпромбанк, при условие този кредит да бъде държавно гарантиран. Путин споделил на Станишев, че тези пари били пренасочени за други нужди на Русия, след като българската страна не ги е поискала. “Сега по молба на България Русия ще се върне към разглеждане на въпроса със заделяне на кредит за АЕЦ Белене”, допълнил Путин. Миналата седмица руският енергиен министър обеща “стимулиращ“ кредит на България, за да не спре реализацията на проекта, който не успя да намери пазарно финансиране. Впрочем най-притеснителен е точно случаят Белене. До този момент за него са изхарчени повече от 700 млн лева плюс заем от 250 млн евро от Париба, като въобще не е сигурно, че той реално ще продължи да се развива. Самата благодетелка Газпромбанк е рефинансирана през март с 30 млрд руб, като 15 млрд руб са дадени от ВЭБа /Външноикономическа банка на Русия/ и още 15 млрд руб са привлечени от основни акционери: Газпром, НПФ Газфонд и УК Лидер. Руският вицепремиер Игор Сечин прогнозира дори отлагане на разработките на две от новите находища на Газпром, едно от които е Штокманското, до нормализацията на нефтения отрасъл. Във вторник Атомстройекспорт и френската Areva NP подписаха договор за продължаване на дейността по АЕЦ Белене, съобщиха от руската компания. Договорът предвижда да се работи по системите за контрол, експлоатация и сигурност на електросистемите и мрежите за вентилация и охлаждане.Така се избягва замразяване на проекта поради отсъствие на основен договор и без подписани анекси 6 и 7. Areva NP е водещ участник в проекта и заедно със Сименс притежава около 20% от работата по проектиране и доставки на оборудването.
Няма положително за българското стопанство развитие и по договора с Газпром за нова формула за цената на доставяния до потребителите газ. Газпром демонстрира арогантност към България, която си позволя само към Украйна, Беларус, Южна Осетия и други подобни.
gold_black Неясно е и финансирането на Бургас-Александруполис. Според признания на компанията, която ще бъде негова собственица, той се е оскъпил с 10 млн. Евро, като причина затова са поправките, направени в проекта по настояване на град Поморие. Там се опасявали, че нефтените тръби са потенциална опасност за развитие на туризма и поради това селището ще бъде заобиколено.
При бърза равносметка се вижда, че България трябва да вземе кредити или да планира в държавния бюджет инвестиционни разходи между 8-10 млрд евро, за да стартират въпросните проекти. В състояние на финансова криза, ако се изтеглят заеми, то те ще бъдат от руски банки и ще отидат в руски компании, като една много малка част ще бъдат реализирани от български фирми. Както е известно, те нямат особен опит и потенциал в изграждане на проекти от такъм мащаб.
Много експерти твърдят, че по-прагматичният вариант за страната е да усвоява европейски средства, за да направи газовите си връзки с Гърция, Турция и Румъния действащи, да почне изграждане на платформи за втечнен газ в Гърция и да разшири собствените си газови хранилища. За това има средства във Фонда за помощ на страните извън еврозоната /50 млрд евро/, отделени са пари за приоритетните енергийни проекти /общо 5 млрд евро за 27-те, като България получава 120 млн евро/, euros23 има финансиране и от ЕБВР. Парите за България от енергийния план на ЕК са за газовите връзки с Гърция и Румъния, за риверсиране на доставките със съседните страни, финансиране на Набуко, за въвеждане в експлоатация на алтернативни енергийни източници и за изграждане на връзки между енергийните мрежи на страните членки. Тъй като България не получи това, което искаше като сума от ЕК, налице са възможности за кредитни линии от ЕБВР. Най-голяма готовност за бързо осъществяване има разширяването на газохранилището в Чирен, за което са нужни 250 млн евро. Потенциален кандидат за кредитиране е и проектът за газохранилище в Галата, но това ще стане след уреждането на въпроса с концесията на “Мелроуз“ и собствеността върху бъдещото съоръжение. Съвсем реални са възможностите за изграждане на междусистемни газови връзки между България и Турция, Гърция и Румъния. За връзките с последните две държави ЕК принципно е одобрила финансиране в общ размер от 70 млн. Евро, останалите вероятно ще бъдат отпуснати от ЕБВР, която в България е инвестира вече 1.7 млрд. евро, а са привлечени още 6 млрд. евро.

 

Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето: