EUR 1.9558
USD 1.8349
CHF 1.8970
GBP 2.3069
CNY 2.7605
you tube
mobile version

Текстилни гиганти изнасят производството си у нас

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Текстилни гиганти изнасят производството си у нас

mail13:05 | 12.05.2022прегледи 681 коментарикоментари 0


Големи производители на текстил и облекло от Западна Европа изнасят производствата си от Украйна в България, но очакванията на компаниите са да плащат същата цена на ишлеме, каквато е в Украйна. Това са сравнително висок клас марки, които са инвестирали директно в собствено производство в Украйна и тези производства в момента са затворени. Това каза в интервю за БТА председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Радина Банкова.

Увеличеният обем на поръчките от западните компании към българските фирмите обаче отключва стария проблем в страната, свързан с дефицита на работна ръка.

Председателят на БАПИОТ напомни, че през последните години големи западни марки инвестираха в заводи в Украйна, Армения, Молдова и Турция, след като този процес приключи на Балканите. Със затварянето на доста фирми в Украйна и оттеглянето на големи западни инвеститори от тази страна те се насочиха към Балканите и основно към България, която е традиционен производител на текстил и облекла. Големият конфликт на интереси обаче е свързан с цената, защото те са планирани за производство в Украйна, а ние не можем да работим на тези цени, тъй като те не могат да покрият текущите ни разходи, коментира председателят на БАПИОТ. Ценовият шок се засилва и заради скока на всички разходи на българските производители. В момента обаче се борим за компромисни решения, защото е важно да задържим клиентите, допълни Банкова. Тя изтъкна, че в момента непрекъснато текат запитвания и договаряния, има голям интерес, но не може да се каже колко дълго ще продължи той предвид факта, че има голямо ценово несъответствие спрямо това, което тези западни фирми очакват да платят.

Близо 20 процента от заетите в бранш "Облекло" са загубили работа, 10 на сто от фирмите в бранша са затворили

От началото на годината състоянието в бранша е сравнително стабилно, но предковид нивата не могат да бъдат достигнати. В момента сме прекъснали линията на спад на износа, но не е известно доколко тази тенденция от първото тримесечие на годината ще е трайна, защото не е ясно колко дълго фирмите ще издържат на инфлационния натиск, коментира Банкова. В този смисъл положението за бранша се усложнява поради факта, че няма яснота колко дълго ще бъдат подпомагани производствените предприятия по отношение на новата криза, която се разгоря след ковид. Доста фирми затвориха по време на коронакризата, като болшинството от фирмите в бранша са микро, малки и средни, а големите са едва 3,5 на сто от всички фирми в сектора. По данни на председателя на БАПИОТ не по-малко от 10 на сто от компаниите от бранша са затворили в този период. Това основно са семейни фирми, а за жалост загубихме и доста колеги през тези две години, коментира Банкова.

Друг проблем е загубата на работна ръка, като само за последните две години браншът е загубил близо 18 на сто от заетите, въпреки че почти всички фирми се възползваха от мярката "60 на 40", каза председателят на БАПИОТ. В сектор "Текстил" почти няма намаление на заетите, но при облеклото и трикотажа има близо 20 процента намаление на заетите. Такъв драстичен спад за толкова кратък период на време досега не е наблюдаван, каза Банкова. По данни от четвъртото тримесечие на миналата година общият брой на заетите в бранша е бил около 81 000, като около 11 000 души работят в "Текстил", а останалите са в "Облекло и трикотаж".

Заради инфлацията тревожна става и картината на вътрешния пазар. В момента всяка поръчка се договаря индивидуално, защото нямаме дългосрочни договори нито за ток, нито за газ, а същото важи и за нашите доставчици в Европа, коментира Банкова и напомни, че по-голямата част от материалите, които се използват в българската индустрия за облекло, са от Европа. В момента всички доставки идват с колосално закъснение - два до три месеца, като не е ясно дали доставката ще пристигне на същата цена, на която преди това е била договорена, каза Банкова. Асоциацията също настоява да има дългосрочни договори за ток, а акцизът върху горивата да бъде намален. Предлага се и да има намаляване на ДДС, както това е направено в Германия, която по време на ковид кризата намали ДДС за всички стоки с 3 процента за период от година и половина, наред с останалите помощи за бизнеса. Браншът предлага за цялото индустриално производство удължаване на сроковете на внасяне на ДДС, за да може да остава оборотен капитал във фирмите и те да се справят с инфлацията.

Цените на текстилните изделия

Поскъпването на облеклата и текстила на вътрешния и на външния пазар е идентично заради поскъпването на суровините, на които България, както и страните от ЕС, не е производител. Европейските производители на текстил купуват вълна от Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка, някои райони на Китай и Монголия, памук - от Далечния Изток, Китай, Индия, САЩ, а логистичните разходи са скочили три пъти и половина и повече, коментира председателя на БАПИОТ. Отделно има забавяне по цялата верига на доставките и тези комплексни причини водят до кумулативен ръст на производствените цени на крайния продукт с повече от 30 процента и почти с толкова и на дребно. Дори и да говорим за най-обикновения полиестер, който е производен на нефта, при всяко колебание на суровината се променя и цената на този текстил, посочи Банкова. Най-чувствително е поскъпването при стоките с високо качество - коприна, кашмир, агнешки вълни, пима памук, където увеличеното на цените на крайния продукт е дори над 50 на сто. За съжаление, при много видове стоки от текстила и облеклото психологическият таван на цените е достигнат и дори надхвърлен, коментира Банкова и предупреди, че ако не се овладеят проинфлационните процеси, може да се окаже, че няма да има кой да купува дрехи в България. Реална е опасността много фирми да се откажат от производството на дрехи от естествени материали заради невъзможните цени, които трябва да калкулират поради факта, че нито една от суровините за тях не се произвежда в Европа, която освен това е с прекъснати доставки на суровини.

Спад в износа

През 2018 и 2019 г. годишният размер на общия износ на бранша - текстил, облекло и трикотаж, е бил към 2,1 млрд. лева, докато в края на първата пандемична година - 2020 г., той е спаднал до 1,9 млрд. лева, а през 2021 г. вече е 1,8 млрд. лева. Това се дължи и на промяната на структурата на поръчките, като през 2020 и 2021 г. фирмите оцеляха от производството на маски, където има големи обеми като произведено количество при нищожни цени. Сега браншът разчита на увеличение на обемите на реалните изделия, защото маските не са такива, те бяха възможност да закърпим положението, изтъкна Банкова.

Водещите пазари за българския текстил и облекло са европейските държави, като най-много продукция се изнася за Германия, Франция, Италия. Има и клиенти от скандинавските страни.

Новите екорегламенти в текстила и облеклото

Аз съм голям привърженик на опазването на околната среда и всякакви екомерки, но тук нещата минават всякакви граници на нормалната логика, коментира председателя на БАПИОТ подготвяните от ЕС общи регламенти, които да сложат край на така наречена бърза мода. Тя изтъкна, че фирите ще бъдат затруднени при снабдяването с екосуровини, защото те не се произвеждат в Европа. Друг проблем ще възникне и при процеса на сертифициране и поддържането на сертификатите, което е свързано с чувствителни за бизнеса разходи. Пак ще печели една бюрократична прослойка от консултиращи, сертифициращи и одитни компании, която по никакъв начин не подпомага бизнеса, както и държавите извън ЕС, които произвеждат тези материали, коментира Банкова.

Не е за подценяване и фактът, че изделията от рециклирани материали нямат същите качества и устойчивост като произведените от първичен материал.

 

Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия

Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия от март тази година предвижда залагане на изисквания за екодизайн на текстилните продукти за по-дълга издръжливост, лесна поправка и рециклиране, както и за съдържанието на рециклирани нишки, ще се въведе и изискването да има ясна информация за продукта и дигитален продуктов паспорт. Целта е да се намали свръхпроизводството и свръхконсумацията и да се забрани унищожаването на непродадените и върнати текстилни изделия. В стратегията е залегнало стимулиране на кръгови бизнес модели, включително секторите за повторна употреба и ремонт.

Европейското потребление на текстилни продукти е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Текстилният сектор е на трето място по използване на вода и земя и на пето място по използване на първични суровини и по отделяне на емисии парникови газове. Средностатистическият европеец изхвърля 11 кг текстилни изделия всяка година. По света всяка секунда се депонира или изгаря един камион текстилни продукти. Между 2000 и 2015 г. световното производство на текстилни изделия почти се е удвоило, а потреблението на облекло и обувки се очаква да нарасне с 63 на сто до 2030 г.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg