АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Най-ниските дялове на жените, заети в ИКТ сектора, са отчетени в Чехия (13 на сто), Малта (14,7 на сто) и Унгария (15,2 на сто). На другия край на скалата с най-голям дял на жените, работещи в сферата, са били Естония (27,6 на сто), Румъния (27,3 на сто) и България (27 на сто).


По данни за първото тримесечие на 2025 г. двустранният стокообмен бележи ръст от 7 процента спрямо същия период на предходната година, като българският износ за северната ни съседка се е увеличил с 18,9 процента.


Новото споразумение придвижа засилване на сътрудничеството в множество сектори и подкрепа за нарастването на обема на търговията между двете страни. Водещите турски фирми в Русия посочиха строителния бранш като основен приоритет.


Сред страните членки на ЕС Дания е имала най-висок дял възобновяеми източници в енергийния си микс през първото тримесечие на годината - 88,5 на сто, следвана от Португалия - 86,6 на сто и Хърватия - 77,3 на сто. Най-нисък дял на възобновяемите източници на електроенергия е отчетен в Чехия - 13,4 на сто, Малта - 14,4 на сто и Словакия - 15,1 на сто.


Най-високо е нивото на безработицата през април в Испания (10,9 на сто), Финландия (9,1 на сто) и Швеция (8,5 на сто). Най-ниско е в Чехия и Малта (по 2,7 на сто), в България и Полша (по 3,3 процента), и Германия (3,6 на сто). Данните са сезонно изгладени.


Не се очаква новите мита да окажат съществен негативен ефект върху българската икономика, а ако има такъв – ще се усети от бизнеса с лека забава. Ефектите ще бъдат непреки, защото България няма голям стокообмен със САЩ – едва 2-3% от всичкия износ, се отбелязва в анализ на ДСК.


По думите на турския президент Реджеп Таийп Ердоган Италия е сред петте държави, с които Турция осъществява най-голяма външна търговия.


"Доказателство за значението на Германия като водещ външноикономически партньор на България са ускорените темпове на нарастване на търговския стокообмен, както и сериозното присъствие на германски компании, опериращи на българския пазар и развиващи бизнес у нас", изтъкна икономическият министър.


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).


България е сред държавите-членки, заедно с Румъния, Литва и Полша, с най-голям среден темп на нарастване на минималната заплата за изминалите 10 години - над 10%. Най-ниските средногодишни темпове на растеж сред държавите от ЕС са отчетени във Франция – малко над 2%, и Малта – почти 3%.