EUR 1.9558
USD 1.7937
CHF 1.8467
GBP 2.1837
CNY 2.5140
you tube
mobile version

Спорове за нивата на МРЗ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Спорове за нивата на МРЗ

mail11:10 | 17.12.2019прегледи 468 коментарикоментари 0


КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепиха увеличението на минималната заплата от 560 на 610 лева от януари 2020 година, АОБР и ССИ са против. Това е принципна позиция на работодателите, които многократно са заявявали, че не подкрепят административното увеличение, посочи вицепремиерът и председател на НСТС Марияна Николова след приключване на заседанието на тристранния съвет, на което беше обсъден проект на постановление на Министерския съвет за определяне размер на минималната работна заплата за 2020 година, предаде БТА.

Проектът предвижда минималното възнаграждение да стане 610 лева от 1 януари 2020 година. Предлага се минималната часова работна заплата да стане 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Правителството предлага увеличаване на минималната работна заплата с 8,9 на сто - от 560 лв. на 610 лв., като считаме, че това отговаря на устойчивия ръст на икономиката и на условията на високо търсене на труд и повишаването на доходите, каза социалният министър Деница Сачева. Тя допълни, че предложението ще помогне за това да се стимулира активността на пазара на работната сила, ще допринесе за нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на заетите и ще намали неравенството в доходите и бедността, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнището на населението.

Икономическият растеж през първата половина на 2019 г. бе формиран в по-голяма степен от увеличението на производителността на труда, растежът на показателя възлезе на 3,9 на сто. По данни на НСИ за третото тримесечие на 2019 година средната заплата общо за страната на годишна база нараства с 11,8 процента и достига 1249 лева. В обществения сектор заплатите се увеличиха с 10,5 процента и достигнаха 1267 лева, в частния - ръстът на заплатите се ускори до 12, 2 процента и достигна 1243 лева, каза Сачева. Тя съобщи, че българското правителство в лицето на МТСП ще продължи разговорите за определяне на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Съюзът за стопанска инициатива е против приемането на постановлението, тъй като организацията не харесва как се определя минималната работна заплата, нов механизъм на този етап не е постигнат, припомни Любомир Стефанов от ССИ. Неясно е и тълкуването какво е минималната работна заплата - дали е основна, дали е брутна, отбеляза Стефанов и допълни, че когато се сравнява минималната заплата, приета с постановление на МС, със средната за страната, трябва да се има предвид, че средната е средна брутна. ССИ са против задължителният характер на т.нар. клас "прослужено време".

КНСБ подкрепя увеличението на минималната работна заплата, като очакванията на синдиката са за по-ускорен ръст както на минималната работна заплата, така и на средната - в порядъка на 12-15 процента, каза Любен Томев от Конфедерацията. КНСБ очаква и да се разработи механизъм за минималната работна заплата, който да осигури адекватен ръст на минималните трудови договори. От КНСБ очакват увеличаването на минималното възнаграждение да има положително въздействие върху заетостта, пазара на труда, стимулите за започване на работа, намаляване на големите съотношения между минимални и максимални заплати в отделните сектори и браншове, както и на равнище фирма и предприятия. От синдиката очакват подобряване на доходите, върнати обратно в бюджета, от гледна точка на данъци и осигурителни вноски, както и подобряване на съотношението между минимална и средна заплата. Искането на КНСБ е то да се доближи до 50 процента, посочи Томев.

Асоциацията на организациите на българските работодатели не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г. Като асоциацията обръща внимание на следните аргументи, които не са отчетени при предварителния анализ и изготвената оценка на въздействие:

Увеличението на МРЗ следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.

Предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).

Следва да бъдат прецизирани изводите в ЧПОВ, че „нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ“ и „Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата.“

По данни на НСИ, през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София – област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).

В тази връзка, работодателските организации са представяли неколкократно свои проучвания и корелационни анализи на връзката между съотношението на МРЗ/СРЗ и равнището на безработица по административни области, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените - майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това  в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).

В представената частична предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния.“ Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. Тук следва да се отбележи, че в Доклад за ЕК за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, COM(2019)150 final e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави. Не е създаден и Национален съвет по производителността.

Изложените обстоятелства подчертават отново необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването в съответствие с обявените намерения до м. април на следващата година на Р. България към ERM II и спазване на т. нар. Маастрихтски критерии за ускорено присъединяване към еврозоната. Това очевидно налага провеждане на по-предпазлива политика по доходите и прецизиране на подхода при изготвяне на Закона за ДБ за 2020 г., вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, и запазване на сегашното равнище на МРЗ в рамките на около 41-42% към СРЗ (средното съотношение в 21 ДЧ на ЕС, определящи национална МРЗ).


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg