АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Мениджърите на водещи инвеститори в българската икономика, кметове и представители на академичната общност ще обсъдят какви възможности дава на България новата политика на индустриализация на ЕС и присъединяването на страната към еврозоната и как да се възползваме от тях.


В публикацията се отчита, че растежът на икономическата активност в България се ускорява през второто тримесечие на 2025 г. и възлиза на 3,5 процента на годишна база, като основните фактори за това са понижението на вноса на стоки и значителното ускоряване на растежа на правителственото потребление.


Нидерландия е страната, която е инвестирала най-много в Турция в този период, като е вложила над 2,5 милиарда долара, а след нея се нареждат Казахстан и Люксембург с по 1,1 милиарда долара преки инвестиции, сочат данните на Асоциацията.


Според новия проектобюджет на страната през следващата година дългът ще бъде в размер на 359 милиарда евро, или 137,6% от БВП (намаление със 7,8 процентни пункта от БВП в сравнение с 2025 г.). За сравнение през 2010 г., когато Гърция получи първия си спасителен пакет, държавният й дълг беше 147,8% от БВП.


От общото количество добита продукция към момента, пшеницата възлиза на 22,62 милиона тона, ечемикът – на 5,31 милиона тона, грахът – на 0,63 милиона тона, а царевицата – на 3,45 милиона тона. Общият зърнен добив възлиза на 33,03 милиона тона.


Тя ще бъде валидна за 24 часа от момента на активиране и ще може да се ползва от всички пътни превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 тона - основно леки автомобили и микробуси.


През първите шест месеца на 2025 г. съвместно с "Лидл" своя продукция са реализирали общо 30 български компании в 28 държави. Най-голям традиционно е експортният оборот, отчетен в съседните на страната ни държави - Румъния със 17,6 млн. лв., следвана от Гърция с оборот от 15 млн. лв. На трето място е Германия, където износът достига 8,9 млн. лв.


Новата директива, която предстои да бъде официално транспонирана в България през пролетта на 2026 г., цели да регулира комуникацията на екологична тематика, като задължава компаниите да доказват екологичните си твърдения. Към момента бизнесът в ЕС използва над 250 „зелени“ етикета, които често остават неразбрани от потребителите.


Най-сериозните проблеми до момента, които се отчитат, са тези в сектора на млечните продукти. Затова от КЗК предстои да направят по-задълбочено проучване. Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че "има огромна вероятност за картел при ценообразуването на млечните продукти у нас".


На щанда на страната ни продукцията си представиха: „ЕКОФРУТ К и К“ ЕООД, ЗП Виктор Асенов, „ГЕОСЕМСЕЛЕКТ“ ООД, ЗП Петя Нановска и „АМИТИЦА“ ООД, които впечатлиха с богата палитра от пресни продукти – чушки, краставици, ябълки, тикви, нар и истинската звезда на тазгодишното изложение – българският домат.