EUR 1.9558
USD 1.7262
CHF 1.7999
GBP 2.1866
CNY 2.4342
you tube
mobile version

Рано е да мерим дълбочината на рецесията

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Рано е да мерим дълбочината на рецесията

mail18:45 | 19.05.2020прегледи 206 коментарикоментари 0


Автор: Лъчезар Богданов / ИПИ

Ако си припомним събитията от зимата, включително началото на пандемията в Китай, здравната криза в първоначално засегнатите европейски страни в края на февруари и последващите ограничителни мерки за придвижване, обществен и стопански живот в средата на март, данните за динамиката на БВП през първото тримесечие на 2020 г. не са изненадващи:

1/ Експресните оценки на НСИ сочат ръст на БВП от 0,3% спрямо предходното тримесечие и ръст от 2,4% спрямо същия период на 2019 г. Това все пак са доста по-ниски стойности от средносрочния тренд и очакванията за 0,6-0,8% ръст на тримесечна и 3-3,5% ръст на годишна база, така че безспорно конюнктурата рязко се влошава. Позитивните стойности всъщност логично отразяват факта, че у нас извънредното положение засегна едва две седмици от месец март, или около 1/6 от целия период, а преди този момент на практика България нямаше заболеваемост, която да влияе на стопанската активност. Зимният туристически сезон също се разви успешно с изключение може би на пропуснати няколко седмици на частично натоварване. Сериозните затруднения в международния транспорт също се случиха в този период и дори тежко засегнати от епидемията страни едва тогава блокираха границите си. Данните за наетите лица и заплатите за първото тримесечие също показват, че до края на март кризата все още не се отразява сериозно на заетостта, а доходите спадат отчетливо само в хотелиерството и ресторантьорството. Все пак, номиналният ръст значително се забавя, и на годишна основа е под 6%, при устойчиво поддържани темпове от около и над 10% през последните четири години. Задържането на заетостта и доходите, поне до последните седмици на март, е и обяснението за отчетеният ръст на крайното потребление за тримесечието с 4,1%.

2/ Индустриалните износители също имаха добри първи два месеца на годината, като едва март индексът на индустриалното производство отрази започващата криза. Също така характерът на бизнес отношенията с основни търговски партньори предполага влошаването на средата при тях да се пренесе с известно забавяне към България. Отделно, понижаването на стопанската активност в част от страните в еврозоната изглежда има и структурни причини извън пандемията, тъй като виждаме по-ниски стойности на индекса на промишленото производство още от есента на 2019 г. През март обаче се отчита драстичен спад от 12,9% спрямо същия месец на предходната година, като в Италия той е 29,3%, във Франция - 16,8%, а в Германия – 14,2%. Като изключим Словакия, която заради огромната си зависимост от автомобилостроенето беше незабавно засегната, повечето страни от Централна и Източна Европа отчитат по-нисък спад в индустрията. България следва сходна траектория, като за март промишленото производство се свива с 6,9% на годишна основа, а износът на стоки – с 8,8%.

3/ Описаната последователност на развитие на кризата е отчетливо различима и в експресните оценки на БВП за първото тримесечие в европейската икономика. За целия ЕС спадът на годишна основа е 2,6%, докато за еврозоната е 3,2%. Първите засегнати очаквано са Италия, Франция и Испания, като спадът при тях е над 4%. С изключение на Словакия, повечето страни от ЦИЕ отчитат ограничен спад или дори ръст, подобно на България.

Доколкото статистиката действително потвърждават рязкото влошаване на стопанската картина, вече отчетено и от множество изпреварващи показатели, за дълбочината на кризата ще трябва да съдим по данните за второто и третото тримесечие.

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg