EUR 1.9558
USD 1.7888
CHF 2.0178
GBP 2.3307
CNY 2.4641
you tube
mobile version

Липсва дългосрочна стратегия за устойчива мобилност

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Липсва дългосрочна стратегия за устойчива мобилност

mail14:52 | 14.08.2023прегледи 1470 коментарикоментари 0


България все още остава на последно място в Европейския съюз и далеч зад предпоследния по отношение проникването на нови автомобили на глава от населението. Това каза в интервю за БТА Александър Костадинов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) във връзка със ситуацията у нас и подготвяния Закон за електрическата мобилност, който се очаква да бъде обсъждан в парламента тази есен.

Данните за пазара на нови автомобили за шестмесечието показват възстановяване, но все още не сме на нивата от предпандемичната 2019 година. По думите на Костадинов позицията на страната би следвало да е, че има остра нужда от създаване на ясна дългосрочна стратегия за стимулиране на устойчива мобилност, защото паркът в България се нуждае от спешна модернизация. 

"Едно от нещата, които България следва да предприеме, е да се фокусира към механизми за субсидии при замяна на силно замърсяващи автомобили с електрически или хибридни. Смятаме, че подобен механизъм може да се въведе от началото на следващата година, зависи от правителството и парламента да приемат тази тема като една от сериозните  пред обществото. По наши изчисления във фонда, който държавата би създала от подобен тип програма, ще се върнат значително повече постъпленията в бюджета от преки и непреки данъци", коментира той. 

Експертът посочи, че така държавата няма да е на загуба по отношение на финансовия ресурс, а косвено ще спечели от модернизация на автопарка както заради по-чистия въздух, който следва от това, така и заради увеличаване на автомобилите, които са съоръжени с последно поколение системи за пасивна и активна безопасност. 

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво показват данните за пазара на нови автомобили за първото шестмесечие спрямо същия период на миналата година?

- Ако съдим по данните на МВР за първа регистрация на нови превозни средства, то ръстът на пазара за първото шестмесечие е малко под 20 процента. Но трябва да се вземе предвид и възможният износ на такива автомобили, който обикновено се движи в рамките на около 5 процента в последните години. Важно е да се уточни, че все още не сме на нивата от предпандемичната 2019 година. Как ще се развие пазарът до края на годината, предстои да видим, но оптимизмът остава.

- Кои са факторите, които въздействат върху пазара към момента?

- Факторите са разнопосочни. Знаете, много производители имаха и имат сериозни предизвикателства с компоненти и чипове, и оттам с производството и доставката. Немалко клиенти чакаха автомобилите си по 6-12 месеца, дори по 24 месеца. През 2023 г. виждаме чувствително подобрение в сроковете на доставка, но е рано да се каже, че ситуацията вече е нормална.

Трябва да отчетем също, че част от сделките, сключени преди година или две, се реализират през тази, което влияе на цифрите на пазара. Разбира се, не на последно място нуждата на домакинствата и бизнеса от нова мобилност също е важен фактор. Едновременно с това България все още остава на последно място в Европейския съюз и далеч зад предпоследния по отношение проникването на нови автомобили на глава от населението. 

- Това на така известната ниска покупателна способност на българина ли се дължи или?

- Това определено е фактор, но има редица други, които дефинират настоящата ситуация. Покупателната способност на румънския потребител не е много по-висока, но там новите автомобили доминират пазара, което е добре за чистотата на въздуха, пътните произшествия, защита на потребителите, фиска и прочие. В България виждаме дефицит на политики по отношение на вноса на силно замърсяващите и амортизирани автомобили.

В момента се работи по Закон за електрическата мобилност. Надяваме се, че този закон ще бъде факт тази есен и ще донесе много позитивизъм по отношение на съвременната сигурна мобилност в България, тоест ще ускори замяната на старите, силно замърсяващи автомобили с нови, екологични. Иска ни се да видим добрия пример на държавните и общински институции, които да купуват предимно електрифицирани автомобили и давайки добър пример, да допринасят за намаляване на въглеродния отпечатък на България и установяването на една по-устойчива мобилност.

- Смятате ли като бранш, че е необходимо обновяване на този парк във връзка със стремежа към по-екологичен и устойчив начин на живот? Всеизвестно е, че болшинството автомобили у нас са над 10-годишни. 

- Средната възраст на парка в България мисля, че е над 20 години, около 75-76 на сто от колите са на над 15 години. Смятам, че не позицията на бранша, а по-скоро на страната би следвало да е, че има остра нужда от създаване на ясна дългосрочна стратегия за стимулиране на устойчива мобилност. И в тази връзка мога да посоча още два факта, които са доста горчиви. България е на първо място в Европа по преждевременна смърт от болести, свързани със замърсяване на въздуха. Както знаем, серозен фактор за това е транспортът. Ние сме и на едно от челните места по отношение на смъртни случаи при катастрофи. В този смисъл следва да е позиция на властта, защото мобилността в България се нуждае от спешна модернизация. 

- Имате ли някакви предложения в тази връзка конкретно като асоциация? 

- Едно от нещата, които България следва да предприеме, е да се фокусира към механизми за субсидии при замяна на силно замърсяващи автомобили с електрически или хибридни. Смятаме, че подобен механизъм може да се въведе от началото на следващата година, зависи от правителството и парламента да приемат тази тема като една от сериозните пред обществото. По наши изчисления във фонда, който държавата би създала от подобен тип програма, ще се върнат значително повече постъпленията в бюджета от преки и непреки данъци.

Така държавата няма да е на загуба по отношение на финансовия ресурс, а косвено ще спечели от модернизация на автопарка както заради по-чистия въздух, който следва от това, така и заради увеличване на автомобили, които са съоръжени с последно поколение системи за пасивна и активна безопасност.

- Има ли държави, на които бихме могли да подражаваме в това отношение? Тоест, кои са добрите примери, които са изградили такива схеми?

- Почти всички държави членки на Европейския съюз имат или са имали подобен тип програми и те не се изчерпват само със субсидии за електрически автомобили. В съседна Румъния, която като брутен вътрешен продукт е малко над България, от години по такава програма субсидията за електрически автомобил е над 10 000 евро.

В допълнение, преди може би седмица-две бе обявена нова програма, която стимулира връщането и претопяването на силно замърсяващи стари автомобили. Тоест получава се директно плащане от държавата при изкарване извън употреба на автомобили, които са под Евро 3, без значение дали след това ще бъде купен нов автомобил или не. 

И много други мерки могат да се мислят за това по какъв начин да бъдем част от един цялостен пакет за подобряване на мобилността в България. Нискоемисионните зони в градовете са част от подобен тип мерки, стига да са структурирани правилно. Може също така да се създаде регистър, подобен на румънския, в който да бъдат вкарвани данни за всеки автомобил в България, когато минава годишен технически преглед, сервиз и прочие. Това би помогнало потребителите да знаят какво е състоянието на даден автомобил, а и държавата да може по-ефективно да упражнява задълженията си по отношение на годишния технически преглед.  

- Стана дума, че има някакво възстановяване на пазара, а по отношение на цените какво може да кажете, с какви темпове нарастват те? 

- Инфлацията винаги е фактор за цената на дадена стока. При новите автомобили обаче потребителите получават не просто повишаване на цената, а нови стандартни системи за активна безопасност, които могат да спасят техния и живота на другите участници в движението. Повечето нови автомобили, ако изключим бюджетните, са екипирани стандартно със серия от активни асистенти, а и не само.

Феномен е, че цените на новите автомобили и на малко употребяваните в последната една година се изравниха. В този смисъл новите стават още по-достъпни. 

- Защо се получава така? 

- Има повече търсене за нови автомобили, на което производителите не можеха да отговорят. Това задържа продажбите на старите автомобили от потребителите, което повишава тяхната цена.

- Кога ще се възстанови бързината, с която преди сме си купували нова кола?

- Вече влизаме в нормални срокове на доставка поне за повечето леки автомобили. Разбира се, все още има модификации, които са толкова желани, че трябва да се чака повече от година за тях, но в момента по-скоро доставките за повечето от предлаганите автомобили са от порядъка на 3-5 месеца.

- Имате ли наблюдения за това как се променя потребителското търсене? 

- Делът на електрическите автомобили в Европа за първите 6 месеца вече е от порядъка на 15-16 процента, ако към тях прибавите и плъг-ин хибриди, вече е над 22 процента, тоест една четвърт от целия пазар.

В България делът на електрическите автомобили е около 4-5 процента. Това е ръст спрямо миналата и по-миналата година, но тук говорим за много ниска база. Тази година електрическите автомобили изпревариха за първи път дела на дизеловите в Европа. У нас това още не е факт.

Що се отнася до типа на автомобила, тенденцията и в Европа, и в България е потребителите да се ориентират към кросоувъри, но делът на тези автомобили в България е по-нисък от този в Западна Европа. Сред причините е и това, че огромен процент се купуват от компании за бизнес нужди, а не от частни лица.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg