АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Събитието, което започва на 15 октомври, има за цел да обедини над 50 индустрии от различни икономически сектори и да изгради търговски и стратегически мост между България и Италия.


През 2025 г. растежът ще стигне до 4,8 на сто, както за Китай така и за по-голямата част от региона, но предупреди за забавяне на темпа догодина заради ниското доверие сред потребителите и бизнеса, както и на слабите нови поръчки за износ.


Проектът е определен като операция от стратегическо значение, не само защото е на висока стойност, но и защото свързва България и Европа по оста Север – Юг, подобрява мобилността и сигурността на пътниците и създава нови икономически възможности.


Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша продължават да бъдат сред основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в секторите.


Екстремните метеорологични и климатични явления са довели до икономически загуби за ЕС в размер на около 738 милиарда евро за периода от 1980 до 2023 г., като само за последните три години щетите са над 162 милиарда евро.


Тенденциите заплатите да растат изпреварващо спрямо икономиката, тези в публичния сектор да растат по-бързо от тези в частния и обвързването на възнаграждения в публичния сектор с автоматични механизми е време да бъдат прекратени или поне сериозно преосмислени. В противен случай скоро ще имаме не само бюджетен, но и икономически проблем.


Организацията за икономическо сътрудничество и развитие повиши леко прогнозата си за глобалния икономически растеж за 2025 година до 3,2 на сто спрямо очаквания от 2,9 на сто, които бяха залегнали в юнската оценка. За 2026 г. прогнозата остава без промяна – ръст на световното производство от 2,9 на сто.


Въпреки настоящите геополитически и икономически предизвикателства, през 2024 г. добавената стойност, генерирана от индустрията достигна 23.3 млрд. евро. „На фона на множество европейски страни, българската индустрия остава стабилна и с потенциал за високотехнологично развитие“, допълни Барбалов.


Съществуват значителни различия между отделните сектори. В политиката делът е достигнал 21,4 процента през миналата година, докато в администрацията се е повишил до почти 13 на сто. В бизнеса и културата, напротив, има спад – в бизнеса делът намалява от около 5 процента през 2018 г. до 4 процента през 2024 г., а в културата – от над 9 процента до под 7 процента.


MOVE.BG представи данните от второто издание на проучването “Зелени решения от България” по време на конференцията “Re:Think Green”, в която участваха представители на политическите партии, бизнеса, науката и гражданския сектор.