АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Премийният приход на застрахователните брокери със седалище в България възлиза на 1,319 млрд. лева за първите 6 месеца на тази година, като нарастват със 7,5 на сто на годишна база или с близо 93 млн. лева.


През второто тримесечие на 2025 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 52 363.9 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8 140 лв. от стойностния обем на показателя.


Размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), като година по-рано съотношението е достигало 42,9 процента от БВП.


Данните на БНБ показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).


Бюджетният дефицит нараства с приблизително 692 млн. лева през май спрямо април до 2,606 млрд. лева на касова основа, което се равнява на 1,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, сочат данните на Министерството на финансите.


Развиващите се страни са отчели приток на преки чуждестранни инвестиции в размер на 435 млрд. долара, което е средно около 2,3 на сто от техния брутен вътрешен продукт (БВП) и е едва половината от пика, наблюдаван през 2008 година.


Брутният външен дълг в края на март 2025 г. възлиза на 48 675.5 млн. евро, което е с 3806.8 млн. евро (8.5%) повече в сравнение с края на март 2024 г. (44 868.8 млн. евро, 43.3% от БВП). Това паказват данните на БНБ.


Глобалният премиен обем нараства с +8,6% през 2024 г. – увеличение от 557 млрд. евро. България: нормализирането на резултатите в общото застраховане води до значителен ръст на пазара от +6,7%. Перспектива: нарастващото търсене на защита осигурява стабилен растеж от +5,3% годишно през следващите десет години.


В края на февруари краткосрочните задължения са 8,5583 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,1319 млрд. евро (15,2 процента) на годишна база (7,4263 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,2 процента от БВП).


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.