40% се измъкват от бедността завинаги

ИПИ изследва динамиката на бедността в България за периода 2010-2013 година. За целта са използвани персоналните данни от изследването на НСИ за доходите и условията на живот (EU-SILC), като домакинствата са разпределени в 5 групи (квинтили) според дохода им. В първия квинтил са 20-те процента най-бедни домакинства, докато в последния, пети, квинтил са 20-те процента най-богати домакинства.

Ето някои от основните изводи в динамиката в подоходното разпределение:

-Ниското образование и липсата на работа са основните фактори за попадане сред най-бедните 20% от домакинствата;

-41% от най-бедните (1-ви квинтил) през 2010 г. са прескочили в по-горен квинтил през 2013 г., тоест условно са "избягали" от бедност; Други 14% от най-бедните през 2010 г. временно са успели да избягат от групата на бедните, но отново са се върнали в нея в рамките на периода;

45% от най-бедните (1-ви квинтил) през 2010 г. са останали в бедност през целия период 2010-2013 г. Това означава, че близо 10% от цялото население е в трайна бедност, което се припокрива с оценките на ИПИ за т. нар. дълбока бедност;

Заетостта е водещият фактор за излизане от бедност - 2/3 от избягали от бедност в периода 2010-2013 г. живеят в домакинство, в което има трудови доходи;

1/3 от избягалите от бедност в периода 2010-2013 г. са попаднали в 3-ти и 4-ти квинтил, тоест са повишили доходите си значително.

Анализът на ИПИ разкрива, че движението на домакинствата между доходните групи в България е значително. Бедността е в немалка степен динамична, тоест нейният състав се мени през годините, като около 40% от домакинствата се изкачват по стълбата на доходите и не се връщат обратно в бедност в средносрочен план. Водещият фактор е заетостта, което означава, че политиките в подкрепа на възможностите за създаване на нови работни места, в т.ч. гъвкави форми на заетост, са ключови за борбата с бедността и покачване доходите на по-бедните домакинства.

Трайната бедност обхваща около 10% от населението, което потвърждава оценките на ИПИ за лицата, живеещи в дълбока бедност. Това са лица, които изостават далеч назад спрямо доходите в обществото и при тях липсва каквато и да е динамика за излизане от бедност през годините. В тази група са концентрирани хора с много ниско образование и такива, които дългосрочно са без работа, както и определени високорискови групи - самотни възрастни, хора с увреждания, многодетни семейства в гета и др. Излизането от бедност на тези групи изисква конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията, и стигат до по-добро таргетиране и ефективност на социалните програми.