АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През март Сърбия подаде искане до ЕК да получи авансово част от одобрените средства по Плана за растеж на страните от Западните Балкани на обща стойност 111,8 млн. евро, но траншът все още не е пристигнал, пишат сръбските медии.


Проектът, чиято обща стойност надхвърля 250 млн. евро, е част от мащабната европейска инициатива за подобряване на инфраструктурната свързаност на Западните Балкани чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF). Участъкът от 13,8 км ще включва 11 моста и 6 тунела, като поради сложния терен вече получи прозвището „във въздуха и в мрака“.


Това видео предоставя илюстративни кадри на поредица от проекти, финансирани от ЕС чрез платформата WBIF между 2018 г. и 2024 г. в приоритетни области като енергия, околна среда/климат, частен сектор, човешки капитал и устойчив транспорт.


Новите мита за страните от Западните Балкани варират между 10 и 37 процента, отбелязва "Радио Свободна Европа". Албания, Косово и Черна гора са страните с най-ниски такси (10 процента), докато Сърбия е получила най-високия процент (37 процента).


Средствата, които се осигуряват чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, са в допълнение към заем от 5 милиона евро, отпуснати от ЕБВР. Те са предназначени за строителство и техническа помощ.


Държави като Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания отбелязаха значително увеличение на посетителите, като турските туристи са сред водещите групи, изследващи тези живописни и исторически дестинации, посочва вестникът.


Основен акцент бе поставен върху създаването на общ туристически продукт – "Бранд Балкани", и подобряването на въздушната свързаност между балканските столици. Министър Милошев се срещна с колегите си от Италия Даниела Сантанке, Гърция Олга Кефалояни, Сърбия Хюсеин Мемич, Хърватия Тончи Главина и Черна гора Симонида Кордич, както и със заместник-министъра на туризма на Турция Надир Алпаслан.


Икономиките на Западните Балкани през 2025 г. се очаква да отчетат умерен растеж до средно 3,7 на сто, прогнозират анализаторите на Световната банка в доклад. Икономическият растеж на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия ще бъде с 0,2 процентни пункта по-висок от прогнозирания през пролетта на тази година.


От шестте държави Косово ще има най-малък спад при броя на жителите – от 1 709 000 до 1 647 000 през 2050 г., което е само 3,6 процента.


Далматинският мед стана 51-вият хърватски продукт, вписан в регистъра на ЕС за защитени наименования за произход и защитени географски указания, съобщи хърватското Министерство на селското стопанство, горите и водите.