EUR 1.9558
USD 1.7410
CHF 1.7441
GBP 2.1924
CNY 2.5141
you tube
mobile version

Съвременните слуги на ЕС

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Съвременните слуги на ЕС

mail10:50 | 27.10.2012прегледи 45766 коментарикоментари 5

 

 

 

EconomyNews.bg спечели престижна награда в конкурса за млади журналисти, организиран за първи път от Информационното бюро на Европейския парламент в София. Текстът „Съвременните слуги на ЕС” с автор Ива Стойкова беше класиран на второ място в категорията „Медии” в конкуренция с 20 авторски материали на печатни и онлайн издания, радио и телевизия от цялата страна. За публикацията на EconomyNews.bg журито отбелязва иновативния подход към тематиката на конкурса, жанровото разнообразие на допълнителните материали и интерактивността на материала.

 

Ива Стойкова
Град в Северозападна България - един от най-бедните райони на Европа. Някога промишлен център, днес кокетно място, благодарение основно на еврофондовете. Работа - трудна задача. Обаче! Пълни кафенета и ресторанти в делничен ден, майки с колички щъкат по главната улица - не за протест (а нали майчинските все не достигат, пък и трудно било да се отглеждат деца в днешно време, затова раждаемостта падала...), гъмжило от хора. Къде е уловката?
България - роднините на емигрантите
Родителите на тези млади хора работят в чужбина като болногледачи, чистачи, готвачи, миячи... Те са съвременните слуги в по-заможните европейски домове. Получават добри пари според родните критерии (поне 1000 евро месечно) и ги изпращат почти всичките на децата си. Криза? Не, тя засегна малките хора в Гърция, Италия, Испания. Богатите продължават да търсят евтината българска работна ръка. Вероятно затова са богати.


Може ли да се крепи регионалната икономика на тези българи, избрали да работят в чужбина? Заведенията едва ли са местният стълб. Нито пък хранителните вериги, които впрочем не са български. Имигрантските пари идват у нас, консумират се и нищо не следва от това. В най-добрия случай се инвестират в недвижими имоти. Всъщност, резултатът е, че масово останалите тук избират лесните пари и отказват „унизителен” труд за 200 или 300 лв. на месец.
Има и друг сценарий. Върналите се от засегнатите от кризата европейски държави български емигранти, междувременно са се сдобили със съответното гражданство и някои получават социални помощи - европейски (според изчисления там екзистенц минимум), които харчат в родината си. Защо му е на такъв човек да търси работа? Въпросът е колко време може да се задържи подобно положение.
Чужбина - българските емигранти
Почти всички средства, които заработват сънародниците ни в други държави, отиват за плащане на ежедневни разходи и сметки, образование на децата или издръжка на роднините. Повечето от емигрантите изобщо не стигат до ситуацията да депозират парите си или да започнат бизнес с тях в България. Установилите се трайно в чужда държава, вече имат свои деца, които на практика дори не говорят български език и връзката с родината изтънява, както и паричните потоци към нея. Българската икономика и икономическият растеж не се крепят на емигрантските пари.
Ето какво показва официалната статистика.

Парични трансфери от български емигранти към България (по данни на БНБ)*


*Част от презентацията “Impact of Remittances on Bulgarian economy” на проф. Искра Христова-Балканска, Институт за икономически изследвания при БАН

За сравнение, най-много парични преводи от роднини-емигранти са получени в Полша – 2,679 млрд. евро през 2010 г. Следват Румъния с 2,192 млрд. евро и Португалия с 1,837 млрд. евро, по данни на Евростат. За целия ЕС входящият поток от емигрантски пари през 2010 г. е бил в размер на 18,9 млрд. евро. Повечето от средствата са изпратени от други държави-членки на европейската общност. Над 50% от емигрантските преводи за държавите от ЕС през 2010 г. са били предназначени за роднини на изпращачите в Испания, Полша, Португалия и Румъния, показва европейската статистика.
През май 2012 г. паричните преводи на българи, живеещи в чужбина, достигат 78,2 млн. Евро, по данни на БНБ. Отчетен е ръст от 1,2 млн. евро или 1,6% в сравнение със същия месец на предходната година, когато постъпленията са 77 млн. евро. Според анализатори, този бум може да се дължи на сезонната работа, която българите намират в чужбина. Основно заетостта е в секторите строителство, земеделие, туризъм, търговия, както и гледане на деца и възрастни хора, домашна помощ.
Зад завесата
Ниското или посредствено образование, липсата на квалификация и амбиция са най-честата пречка за намирането на работа не само у нас. Българският средностатистически безработен е жена, с регистрация в бюрото по труда над една година, на възраст над 40 години, без квалификация и специалност и с основно или начално и по-ниско образование. Голяма част от отговарящите на този профил емигрират. Всъщност приблизителен е профилът на българския емигрант - безработна жена в активна възраст с финансови затруднения и липса на вяра за перспективите в страната.
Не е по-различна външната гледна точка, например на съпоставимата като размери Австрия. 50% от безработните във Виена са без квалификация, като 1/3 от имигрантите нямат работа. Прескачайки до Италия, ще открием показателен пример с български емигранти, които са съгласни да живеят на палатка (по време на земетресението тази пролет), но не и да се върнат в българските си домове ... заради по-добрите условия в чужбина! Болезнената истина е, че който не е успял на родна почва, едва ли ще преуспее на друго място. От друга страна, дори за квалифицираните, е по-лесно и удобно да разчитат на сигурни средства в европейска държава, дори и срещу труд на най-ниските нива. В България не се плаща много за миене на чинии, а борбата за хубава работа или собствен бизнес изисква усилия. Затова няма път назад. Но и движението напред не е гарантирано.
За българите има трудови ограничения в редица страни. През октомври Франция разшири, дори почти удвои, списъка с професии - от 150 на 291, до които българи и румънци ще имат достъп. Основно те са във вече цитираните сектори, но и няколко в областта на информационните технологии, банки и финанси. За самите французи е ясно, че стъпката е опит да се интегрира ромското население, чийто представители едва ли масово ще станат фронт офис мениджъри, каквато позиция съществува в списъка. Прокрадва се лицемерие, тъй като за заемането на по-високи професионални позиции във Франция от страна на чужденци, се изисква голяма борба, квалификация и образование, които да се признават в страната. В Австрия, където екип на EconomyNews.bg неотдавна посети виенската Служба по труда, са по-практични. Там първо задължават емигрантите да научат езика - безплатно! Няма безработен повече от 1 година, който да не е включен в някакъв курс. В момента на разговора се търсеха изпълнители за провеждането на 18 хиляди езикови курса, а годишно се провеждат 25 хиляди. Освен това няма безработен, който да не е обхванат от някакъв курс. Условието е – който не се съгласи да участва, губи правото на помощи.
Изтичат ли мозъци?
Качествените български специалисти, които имат престижна работа в чужбина, обикновено са завоювали мястото си с много труд и преместването им е част от естествения процес на професионално и лично развитие. Нарича се кариера. Качествените български специалисти, които имат непрестижна работа в чужбина, са направили своя избор. Това не се нарича изтичане на мозъци.
Качествените български специалисти, избрали да останат в родината си, рано или късно ще намерят място, отговарящо на образованието, квалификацията и достойнствата им. Ще се наложи обаче да преминат през някои трудности, ниски нива и т.н. Нарича се кариерно израстване.
Бъдещето? То е в ръцете ни
Границите са отворени. „Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи, гарантирана от правото на Европейската общност. Гражданите на ЕС могат да отидат в друга държава-членка временно или постоянно, с цел да работят или учат, да предлагат или получават услуги, да основат предприятие, или просто да живеят там”*. Да пуснем тези, които смятат, че биха били по-щастливи другаде, дори и работата, къщата, колата им да не са супер лукс. Както и тези, чийто висококвалифициран труд е от значение не просто за отделна държава, и за тях българските граници са тесни.
В България, подпомогната от Европа, също има начини да се намери работа, да се повиши квалификацията и в крайна сметка да се остане в родината. Агенцията по заетостта осъществява 14 програми, 20 мерки по Закона за насърчаване на заетостта, 11 схеми по ОП „Развитие на човешките ресурси”, 153 регионални програми. Не е възможно да бъдат цитирани всички, но нека поставим акцент върху младежите и хората в активна възраст с няколко примера.
В усилията по посока на младежката заетост преобладават стажовете и намирането на първа работа. Изключително се разчита на ОП „РЧР”. През 2011 г. младежите до 29-годишна възраст, включени в инициативите на активната политика на пазара на труда, са 29 721. От тях: 19 529 са включени в схеми на оперативната програма и 10 192 – в други програми и насърчителни мерки за заетост.
Агенцията по заетостта прилага в рамките на тази година и национална програма „От Социални помощи към осигуряване на заетост”. Програмата цели да съдейства за намирането на работа на безработни, възползващи се от месечно социално подпомагане, включително и дългосрочно безработните. Дейностите са допълнителна квалификация и ограмотяване. Осигурява се заетост на пълно или непълно работно време до целогодишна заетост в рамките на календарната година, но и предпоставки за постигане на устойчива заетост. Програмата се финансира със средства от държавния бюджет, като се поемат разходите на работодатели за възнаграждения и осигуровки.
Само седмица след стартирането на новия прием по друга програма - “Аз мога повече” в бюрата по труда в цялата страна постъпиха заявления от 47 317 заети лица, кандидатстващи по схемата на ОП “Развитие на човешките ресурси”. Поради големия интерес бюджетът на схемата беше увеличен с 50 млн. лв. С тези средства се финансират обученията на заети и самонаети лица по ключови компетентности - чужд език или дигитална компетентност, и професионална квалификация.
Примерите могат да продължат.
Клишетата за емигрантите и мозъците се изтъркаха. Да разчистим около себе си, да се огледаме, да видим възможностите.
Образованите, предприемчивите, иновативните ще намерят какво да правят в България. Ако те са повече, значима ще е и ползата за цялата икономика, а тя е частица от европейския пъзел. Европа може да е стимул, пример, но работата трябва да се свърши у дома.

* „20 въпроса, 20 отговора за Европейския съюз”, МТСП

 

 
Коментари
 
M.P. - | 26-10-2012 г. 08:31:48

Много точна и обективна статия!

Aidriell - | 27-10-2012 г. 13:30:08

Хубава статия-алко казва много.Отдвана застъпвам станиовището че цялата на изкуственo дишане икономика в БГ се базира на чуждестранните парични потоци Тези предимно на имигрантите които дай боже да спрат да пращат за да рестартира батака в който работи и движи всичко . Ще има поголовни фалити на всички видове публични компании,рано или късно нещата ще си дойдат на мястото . Да слагаш лихви на хора работещи извън за тази държава за това че ти пращат парите си тук ,да инексираш с 20 % цени на енергоизточници,материали,бизнес цена ежегодишно Да не реформираш нищо а да толерираш паразити и администрация това какво е . Ами ще имигрираме,рано или късно тези разхождащите и пиещите кафета ще се събудят от дълбокият сън Тогава кашоните на всеки ъгъл и улица ще са им гарантирани на подобни некадърници които не могат да се оправят в живота Те лежат като паразити на гърба на някой който ги влачи -това не е вечно-до времее.

Мarin - | 31-10-2012 г. 14:10:27

Мисля, че животът е твърде кратък, а всеки иска да постигне нещо значимо. Затова нека всеки, където и както може, да опита да го постигне именно това значимото. Другото е просто съществуване и не представлява интерес.

Kiril - | 02-11-2012 г. 15:06:03

Статията ми хареса, защото отговаря на действителността. В икономиката ни годишно се вливат над 1млрд. лв. от емигрантите, които работят извън страната, но не съм съгласен напълно, че няма изтичане на мозъци - имало е и ще продължава да има. Имам лични примери за това и не може да ме убеди, че навън излизат само хора с ниско образование. А и квалифицираните кадри в чужбина получават в пъти повече на база месечно трудово възнаграждение отколкото в България. Разбира се страната ни има умствен потенциал, но защо този потенциал не може да преодолее кризите и да консолидира обществото, може би е недостатъчен или пък това статукво му е удобно?

Тошко - | 09-11-2012 г. 08:37:41

Хора, вие май не четете статията. Няма как да сте съгласни с нея и едновременно с това да твърдите в коментарите, че българската икономика се базира емигрантските пари. Или че всички умни, млади и образовани търсят реализация навън. Прочетете пак, ето ви цитати:"Българската икономика и икономическият растеж не се крепят на емигрантските пари."; "Това не се нарича изтичане на мозъци."

 

Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето: