Възможна ли е девалвация на лева?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Възможна ли е девалвация на лева?

mail20:32 | 01.09.2009прегледи 11858 коментарикоментари 0

 

 

 Кармелита Денева

Марк Мобиус, ветеран в инвестиционния бизнес, се обяви за обезценяване на българския лев и латвийския лат с 50%, съобщи Reuters. „Харесвам възможността за девалвация в държавите с валутен борд Латвия или България. Харесвам идеята за девалвация. Тя прочиства въздуха".
Ще се наложи ли на България да предприеме подобна стъпка в близко бъдеще? В началото на 2009 в рамките на два-три месеца видяхме сериозна обезценка на валутите в ЦИЕ: чешката крона поевтиня с 20 % спрямо еврото, унгарският форинт с 31 % , полската злота с 44 %, румънската лея с 39 % , руската рубла с 31 % , сръбският динар с 23 %.
Със закон от 1997 левът е прикрепен към германската марка, а сега към еврото и поддържа курс от 1.95583 лв. за евро. Реалният курс на лева през последните 5 години се е обезценил с между 7 и 20 % отбеляза преди три месеца в редовен доклад за България МВФ. Реалният ефективен курс е статистическа величина, която показва стойността на дадена валута и рядко съвпада с пазарния обменен курс, който се влияе от конюнктурни и спекулативни фактори. "От средата на 2006 прегряването на пазара на труда доведе до рязък скок в реалния валутен курс. Между третото тримесечие на 2006 и третото тримесечие на 2008, изчислен през разходите за труд, той се е увеличил с 26%, а през индекса на потребителските цени - с около 16%", отбелязва МВФ. Както стана ясно от последните данни за състоянието на Бюджет 2009 той има нужда от актуализация, която ще съкрати разходната му част, твърдят все повече експерти. Какъв ефект ще има тази среда върху лева?

Силен или слаб лев


Засега той е относително стабилен и спестява на гражданите притеснения, но докога ще продължи подобна тенденция?
Слабо място на лева е дефицитът по текущата сметка, който през 2008 стигна 8,3 млрд. Евро или 24,3 на сто от БВП. Според Unicredit през 2009 отрицателното салдо ще се свие до 14 на сто. Но през януари БНБ регистриран почти 50-процентен спад на дефицита по текущата сметта спрямо същия период на предходната година - от 806.8 млн. евро, или 2.4% от БВП, до 439.7 млн. евро (1.2% от БВП). И все пак дефицитът е истинската бомба със закъснител, тъй като без насрещно финансиране натискът върху българския лев би бил силен.
За България такъв тип финансиране са: парични трансфери от българи в чужбина / те намаляха със 750 млн. евро през 2009/; директни външни инвестиции /1.2 млрд. евро за първите шест месеца на 2009 - спад с 54% в сравнение със същия период на 2008/; усвояване на европейските фондове; евентуално споразумение с МВФ.
Известният икономист Гарабед Минасян смята, че в последните месеци се забелязва бягство от лева, поради слабото макроикономическо управление и неравномерните инвестиции, концентрирани основно в имоти и туризма.
Въпреки всичко България има с какво да се похвали, за да запази лева си стабилен засега. Предпазливата фискална политика от 12 години действа като омекотителна възглавница, смята Елизабет Андрю от скандинавската банка Nordea. Поевтиняването на петрола /държавата е голям нетен вносител на петрол/ намалява натиска върху лева и дефицита по текущата сметка. Валутните резерви на БНБ надвишават значително пасивите в лева, което също е добра новина така че вместо промяна на курса правителството трябва да се стреми към ускорено преминаване към еврото, което обаче е малко възможно преди 2012. Проучване на Reuters показва, че България ще приеме еврото през 2015 вместо 2014.

Девалвация

Българите и латвийците неотстъпно бранят валутните си бордове с твърдение, че това гарантира финансова стабилност, посочва Reuters. Но много икономисти прогнозират, че Рига ще трябва да отстъпи и това вероятно ще предизвика ефект на доминото и сред другите бордови държави в Прибалтика и в България, допълва още агенцията.
Оценката на финансиста Марк Мобиус за валутите в Централна Европа е, че полската злота и унгарският форинт са около реалната си разменна стойност, докато румънската лея и чешката крона са надценени. За лева той препоръчва 50% обезценка.
В България с малко изключения повечето експерти смятат, че девалвацията няма да има положителен икономически ефект.
Тя носи по-голям негатив спрямо временно положително пренастройване на икономиката в резултат на нея. Малките отворени икономики не могат да решават проблемите си чрез собствена валута - те нямат нужда от нея в среда на икономическа глобализация, а само трябва да са гостоприемни посредници, твърди в статия Иван Ненков от "Алфа финанс холдинг". Девалвацията е много изгодна като перспектива за инвеститорите, които я изчакват с надеждата да влязат на по-ниски местни цени и по-висока възвращаемост. България има нужда от капиталови инвестиции отвън, но това не става при нестабилен валутен курс дори и тази нестабилност да е само под формата на очаквания или съмнения, допълва още Ненков.
Икономистът Лъчезар Богданов смята, че българският износ и при фиксиран курс е много по-голям от този през 1996 -1997 при тогавашната хиперинфлация.
За да стабилизира платежния си баланс страната няма нужда девалвира националната валута, признава пред Reuters през май и ексфинансовия министър Орешарски. Според него най-добрата възможност е да се премине към плаващ валутен курс в България, за да се присъедини страната към еврозоната.
Българският лев, прикрепен към еврото, обаче кара инвеститорите да предпочитат останалите балкански страни, където валутата е обезценена, твърдят от БСК.
Но от БСК смятат, че вместо обезценяване на лева по-добре е правителството и фирмите да реализират бързи структурни промени, за да привлекат повече чуждестранни инвестиции. Засега българските граждани не се притеснени за стойността на лева, няма и масирано обръщане на левове в евро. Затова помага и държавната гаранция за увеличаване на гарантирания размер на депозитите от 20 на 50 хил. евро. И все пак инфлацията и дефицитът по текущата сметка са знаци, че левът е надценен въпреки фиксираният си курс.

Фиксираният курс - да или не

Фиксираните курсове са критикувани, защото инвеститорите избягват държави с такива валути в условията на икономическите и финансови сътресения. Standard&Poors обяви, че обвързването на малките валути за еврото може и да се провали, ако икономиките на тези страни продължат да се свиват дълго време.
Известният Нуриел Рубини, изследвал валутния режим в България и Прибалтика твърди, че когато фундаменталните икономически стойности излязат от равновесие, фиксираният курс не може да съществува и изкуственото му поддържане ще провокира валутна, а по-късно и криза в реалната икономика.

Следващата криза - при валутите

Следващата финансова криза ще бъде на валутните пазари, тъй като централните банки по цял свят печатат пари, а масивните намеси на правителствата изглежда отслабват техните валути, прогнозира легендарният инвеститор Джим Роджърс, председател на Rogers Holdings. „Предполагам, че това ще е следващият проблем. Правителствата по целия свят правят всичко възможно да унищожават валути, и то много валути. Хората трябва да разберат това. Ако не го разберат сега, това ще стане впоследствие, но по трудния начин,“ добавя Роджърс.

 
Още от рубриката
 
 

Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето: