Русия се оттегля от Бургас-Александруполис

Русия излиза от проекта за строителство на петролопровод Бургас-Александруполис, заобикалящ проливите Босфор и Дарданели. Това означава, че на руските компании ще им се наложи да се е преориентират към по-скъпия проект – Самсун-Джейхан или да се примирят с невъзможността да увеличат износа на петрол през Черно море, коментира "Ведомости".

Утре в Рим ще се състои заседание на Надзорния съвет и събрание на акционерите на проектната компания Trans-Balkan Pipeline B. V. - оператор на строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Руските участници в проекта - "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт" - ще обявят, че прекратяват неговото финансиране, разкриха пред "Ведомости" три източника, близки до ръководството на Trans-Balkan Pipeline B. V. и нейните акционери. Фактически проектът бе спрян. Властите в България, през чиято територия минава тръбата, до ден-днешен не са съгласували проекти и не е ясно, кога ще го направят. Освен това, петролните компании не са дали гаранции за транспортирането на суровина, заявиха събеседниците на "Ведомости". Представители на "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт" отказаха да коментират. С представители на Trans-Balkan Pipeline B. V. и финансовото министерство на България не успяхме да се свържем.

Тръбата Бургас-Александруполис беше замислена още през 90-те години като алтернатива на танкерните превози през Босфора и Дарданелите. Но стартът на проекта беше даден едва през 2008 г. Цената за транспортиране на петрол по новата тръба би достигнала около 7 долара за 1 тон, заяви миналата година президентът на "Транснефт" Николай Токарев. Докато доставката с танкери през проливите – 4 долара за 1 тон. Планираше се тръбата да бъде пусната в експлоатация още през тази 2011 г., но началото на строителството непрекъснато се отлагаше. Срещу осъществяването на проекта се противопоставяше и дошлото през 2009 г. на власт ново българско правителство. То се осъмни в екологичната безопасност на нефтопровода и фактически прекрати финансирането на проекта. В отговор Русия се присъедини към алтернативния проект – Самсун-Джейхан.

В момента през турските проливи се транспортират около 85 милиона тона петрол годишно, заяви анализаторът на "Банката на Москва" Денис Борисов. Това е пределната пропусквателна възможност, отбелязва той. Но през декември акционерите на Каспийския тръбопроводен консорциум /КТК/ се договориха за разширяването на петролопровода Тенгиз-Новоросийск от днешните 35 милиона до 67 милиона тона годишно. Допълнителните обеми петрол се предвиждаше да бъдат насочени по Бургас-Александруполис. Те могат да бъдат преориентирани и към Самсун-Джейхан, но всички ще зависи от тарифите за транспортиране по тази тръба. За момента те не са известни. По-рано обаче "Транснефт" предупреди, че те могат трикратно да превишат стойността на доставките през Босфора и Дарданелите. Ако таксите се окажат неприемливи за петролните компании, те най-вероятно ще пренасочат допълнителните обеми към БТС-2 и втората част от ИСТО, смята Борисов. /БГНЕС