Ранната политика на Тръмп

National Interest

От Азия до Европа, по голямата част от ранната политика на Доналд Тръмп изглежда, че е добре познатото старо .
Вместо да преобърне света с краката на гора, президентът на САЩ Доналд Тръмп може би няма да направи много повече от запазването на либералния ред, който се е появи след Втората световна война.
Това ще шокира тези, които очакваха от новия президент на шокира света. Техните прогнози варираха от горещи войни през безразсъдни прояви на държавничество до пълен изолационизъм. Но като изключим реториката му, ранните белези предполагат, че Тръмп следва отбранителна и външна политика, които изглеждат досадно свързани със системата.
И това е добре. Опровергавайки очакванията на критиците си, Тръмп може да се превърне в стабилизиращото влияние, от което светът в момента се нуждае.

Декодирането на президентската доктрина Появява се разбиране на доктрината на президента, когато анализираме действията предприемани от администрацията му, вместо от думите, изричани от него по време на предизборните дебати и когато приемем фактът, че доктрините често еволюират.
Гледната точка на Бил Клинтън, че ангажирането и разширяването еволюира от президентските усилия да изгради нещо, което да замени мирогледа от Студената война. Доктрината "Буш" бе най-вече оформена от случилото се след 11 септември.
През 2009 г. бе невъзможно да се предрече от слушането на речите на Барак Обама по време на предизборната му кампания каква външна политика ще следва той. Политолозите трябваше да изчакат близо две години преди да бъдат уверени, че имат достатъчно данни да идентифицират тенденциите, които определят доктрината "Обама"
Разпознаването на насоките във външната политика на Тръмп може да изискват дори още повече внимание. Моментният анализ е рядко точен и реториката на този президент, както преди, така и след изборите, бе често поразителна и отвличаща. Може да се проведе бурен дебат относно това що са публикациите на Тръмп в социалната мрежа "Туитър". Това, което те не са, са елементи от външна и отбранителна политика.
Дори и четенето на всичките изказвания на членовете на администрацията на президента може да даде съвсем малко следи. Преди да поеме задълженията си като заместник-асистент на президента по стратегическите комуникации в Съвета по национална сигурност, Майкъл Антон е писал дебела книга за бъдещото развитие на либералния международен ред. "Предизборната кампания на Тръмп бе водена от основното познание на обикновения американски гражданин, че американският мир, престиж и просперитет не са сервирани от нашата външна политика", твърди той, добавяйки, че Тръмп "изглежда че разбира, че поправянето на грешките на неоинтервенционалистите не изисква приемането на тези ни на палеоизолационистите". Тези думи карат Тръмп да изглежда повече като градящ, отколкото като рушащ.
Все пак думите на един съветник са само капки в морето на реториката на администрацията. Фактически, предполагайки, че плановете на президента е той да стои по средата между идеята да се нахлува във всяка държава и да си седи на място, без да прави нищо, са далечно ехо на обещанията, направени от Барак Обама, когато той прие Нобеловата си награда за мир през 2009 г.
Вместо да гледаме думите, нека разследваме първите действия на Тръмп, за да определим накъде се е насочил.

Твърда срещу Мека сила. Явно, Тръмп иска и двете и е недоволен и с двете. От държавническа гледна точка, проектобюджетите му призовават към намаляване на бюджета на Държавния департамент и на чуждестранното помощ. Но това не значи, че той отрича меката сила. Окастрянето на любимите на Обама прогресивни проекти може да донесе съществени спестявания за държавата, излагайки на риск основната мисия на Държавния департамент да се занимава с въпросите на войната и мира. В края на краищата бюджетите ще изглеждат както по времето на Буш, които впрочем, отбелязаха ръст между 2000 и 2008 г.
Що се отнася до твърдата сила, Тръмп признава, че отбраната не е получавала достатъчно средства. Армията се сблъсква с криза в готовността си, затова и низходящата тенденция във военните разходи трябва да бъде обърната. Това не е подпалване на война. Представени са достатъчно доказателства, че армията на САЩ няма капацитета и възможността да защитава адекватно жизнените интереси на страната.
Някои критикуват Тръмп, че се опитва да възроди армията, но най-точната критика може би била, че трябва да се направи дори още по агресивно инвестиране в нея. Тръмп иска бюджета за отбрана през 2018 г. да бъде 603 млрд. долара. Бюджет от 632 млрд. би бил. по-разумен.
Изглежда и че Тръмп търси баланса в лидерството. Неговите министър на отбраната и държавен секретар направиха няколко посещения на високо равнище по света, уверявайки съюзниците, че САЩ потвърждават ангажиментите си към приятели и съюзници. И двамата имат уважението и доверието на президента. Междувременно назначаването на Х.Р. МакМастър за съветник по националната сигурност докара почти единодушната подкрепа и от Републиканската, и от Демократическата партия.
Какво може да бъде по-системно от стратегия на мир чрез сила, която се обещава да бъдеш добър приятел на приятелите и страховит противник на неприятелите?

Европа Най-забележимото относно политиките на Тръмп е това, което те не са направили. Белият дом не е призовал към прекратяване на санкциите срещу Русия - правилното действие, защото Путин не е спазил ангажиментите си според Минските споразумения. Администрацията не се е дистанцирала от Украйна или от разполагането на общи войски на границата на НАТО. Нито е показала интерес в окастрянето на плановете за ракетна отбраната или инициативите на НАТО за успокояване. Всички тези "бездействия" се комбинират добре с уверяващите изказвания, направени от високопоставени държавни служители, както и от самия президент, за продължаващото ангажиране на САЩ в Алианса.
Разбира се администрацията може да изпрати дори още по уверяващи сигнали. Може да обяви проактивна политика в подкрепа на Украйна. Може да упражни повече лидерство на Балканския полуостров, където ЕС явно е загубил инициативата. Може да подкрепи централноевропейските енергийни и икономически програми, което да направи региона по-малко податлив на руската намеса. Може да накара Конгреса да ратифицира присъединяването на Черна гора към НАТО.
Все пак за момента е ясно, че администрацията се интересува от мир и сигурност в Европа. Нещата не може да бъдат по-системни от това.

Близък изток Тръмп е поел ангажимент да победи "Ислямска държава" и "Ал Кайда" и да запази транснационалните терористични заплахи далеч от територията на САЩ. Това е запазване на политиката на САЩ. Още повече, че веднъж, след като реториката бъде премахната, е ясно, че тези политики, включително и спорната заповед за ограничаване на достъп до САЩ на граждани на някои мюсюлмански държави, целят постигането на сигурност, а не демонизиране на Ислямския свят.
Тръмп също така е подал сигнал, че се интересува от сдържането на Иран. Това също е стандартна оперативна процедура за външната политика на САЩ от времената преди Барак Обама да влезе в Овалния кабинет.
Със сигурност може да се направи още много. На първо място трябва да бъде справянето с катастрофата в Сирия.

Далечен изток Тръмп се отказва от политиката на "Пламтящите седла" към Китай. Вместо "да не стреля срещу Монго, за да не го вбеси", администрацията му изглежда готова да се изправи срещу китайците в сферите на военните, икономическите и политическите дела.
Отново, списъкът за вършене в Азия е дълъг. Трябва да се започне с реалистичен план за справяне със Северна Корея. Но засега смелото отстояване на американските права в региона е далеч по системно от това, което получихме от предишните два президента.

Напред Все още е ранно да се каже, че първите дни са пълната основа за доктрината "Тръмп". Това, което е важно е това, което ще последва. Но първите дни засега със сигурност не са изолационистки. Нито са и безразсъдни.
По-скоро те предполагат президент, който е фокусиран върху поддържането на мира и стабилността в трите части на света, където мира и стабилността са важни за САЩ от 1945 г. насам. Какво по-скучно и уверяващо от това?

Авторът на статията е вицепрезидентът на Фондация "Херитидж" Джеймс Джей Карафано, който управлява изследователските програми по национална сигурност и външна политика на въпросния тинк-танк.

Превод агенция Фокус