Норма на печалба в индустрията: У нас 31,7%, в ЕС 21,7%

Индустрията в България реализира една от най-високите норми на печалба в Европа, плащайки едни от най-ниските заплати в ЕС. Това е извод от експертен анализ на КНСБ, предоставен на национална конференция "Социалният диалог за справедливо и достойно заплащане на труда", организирана от Конфедерацията.
Според данните на синдиката един работник в сектора "Производство на облекло" у нас получава средно 276 евро, докато неговият колега в Испания се разписва за 1606 евро. Във фармацията разликата е близо 6 пъти - българският служител взима 536 евро, докато испанският му колега получава 3480 евро. В същото време рентабилността в нашата добивна промишленост е сред най-високите в Европа - 31,7 на сто при средно 21,7 на сто за ЕС.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че спорът произвеждаме ли повече отколкото получаваме, трябва да получи завършен отговор в различните индустрии. По думите му на макрониво отговорът е ясен - БВП още през 2003 година достига равнището си от 1990 година и за целия преходен период 1990-2016 година е нараснал в реално изражение с 47,6 процента, докато реалната средна работна заплата и реалната минимална работна заплата едва през 2016 година са надхвърлили нивата си от 1990 година, със скромния ръст съответно с около 5 и 6 на сто. Според КНСБ това твърде продължително и сериозно изоставане на доходите от БВП трябва да се преодолява и то в кратки срокове.
Президентът на КНСБ смята, че съпоставката със съседните страни е важна и цитира данни, според които България е с 40 процента по-ниска минимална работна заплата и с трийсет и няколко на сто по-ниска средна работна заплата в сравнение с Румъния, но отчете, че БВП на глава от населието в съседката ни е по-висок като цяло, макар не и във всички сектори. В Сърбия средната заплата е с над 30 процента е по-висока, а минималната - с петнайсетина на сто, каза още Димитров и допълни, че само в Албания заплатите са по-ниски.
Според лидера на КНСБ минната индустрия в България е една от най-високоефективните, но въпреки увеличаването на добавената стойност, сумарно в добивната промишленост динамиката на средната работна заплата показва, че малко над 16 процента е увеличението през 2016 спрямо 2012 година при намаляване на десет процента на заетите.
От КНСБ смятат, че е време българските политици да заявят на национално и европейско ниво исканията за индустрията, тъй като планът "Юнкер" досега придобива реални измерения само за малките и средните предприятия, но не и за инфраструктура и индустрия.
Служебният вицепремиер Илко Семерджиев заяви, че с присъствието си на форума показва личното си и на служебното правителство отношение към значимостта на социалния диалог и на КНСБ в него. По думите на Семерджиев липсата на справедливост в разпределението и заплащането е в основата на всеки дисбаланс. По отношение на ниските възнаграждения и тезата, че те са в основата на конкурентоспособността, вицепремиерът смята, че това далеч не е така, защото конкурентоспособността не означава да потискаш една част от икономическите фактори, за да набира скорост друга.
Люк Триангъл - Генерален секретар на IndustriALL European Trade Union посочи, че европейските синдикати ще настояват за единна минимална работна залата в Европа, както и за спешно увеличаване на заплатите в цяла Европа.
Работодателите коментираха, че проблемът в заплащането идва най-вече от фирмите, които са в сивия сектор. Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков отбеляза, че когато се съпоставяме с Румъния, трябва да знаем, че за периода 2004 -2007 ние сме изпреварвали Румъния по производителност, макар и с малко, но в момента ситуацията не е такава. По думите му причината е в начина, по който се инвестира в българската икономика, в недалновидната енергийна политика също.
По повод обвиненията, че работодателите отказват социален диалог, Бранков отбеляза, че от години от бизнеса настояват за консултиране на бюджетната прогноза, а това не се случва. Последната промяна в Кодекса на труда за отработването на почивните дни също не беше консултирана, а тя може да доведе до процент и половина -два по-малко произведен брутен вътрешен продукт, каза Бранков.