EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Номинацията на Бокова за ООН + коментари

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Номинацията на Бокова за ООН + коментари

mail13:19 | 11.02.2016прегледи 2204 коментарикоментари 0


/Обновена/ След масирана и агресивна кампания на политици, структури, телевизии, дори шоупрограми от целия политически спектър в България МВнР оповести и очакваното писмо за номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Във връзка с Решение № 404 от 19 юни 2014 година на Министерския съвет, Министерството на външните работи изпрати писмо, с което номинира г-жа Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на Организацията на Обединените нации (ООН). Това се посочва в официално съобщение на Министерството. В него пише още:"С биографията си и натрупания опит г-жа Бокова може да бъде една от значимите кандидатури в предстоящата кампания за Генерален секретар на ООН." Писмото е подписано от Министъра на външните работи на 9 февруари 2016 година.

За поста генерален секретар на ООН са номинирани още португалецът Антониу Гутереш - бивш комисар за бежанците на ООН, хърватският дипломат Весна Пусич, македонският Сърджан Керим, черногорският Игор Лукшич, бившият словенски президент Данило Тюрк. Решението се очаква през септември.

Коментар

Изборът на Бокова - тежък удар върху авторитета на България, написа в профила си във Фейсбук Александър Йорданов, дипломат и бивш председател на Народното събрание:

Авторитетът на една държава се изгражда с десетилетия и столетия. Той е дело на нейния народ, на интелектуалния елит, на политиците и държавниците. Авторитетът се измерва не със заемани от политиците постове в собствената им държава или в международни организации, а от ценностите, идеите, съзидателния труд, който народът реализира, отстоява, защитава. Ако се върнем към времето на Възраждането ,авторитетът на нашите възрожденци не се определя от постовете, които те са заемали –твърде рядко, в една или друга организация, пък била тя и БРЦК. А от конкретните им дела. Авторитетът на държавниците и политиците ни след Освобождението се събира в определението "строители на съвременна България". Логично бе след 9 септмеври 19944 година разрушителите на България да нямаха никакъв авторитет – въпреки камарата от постове, партийни и държавни, които си раздаваха като "стой та гледай". И народът – лишен от свободи, права, затворен в "лагер" (такова бе понятието: социалистически лагер!) чрез малко на брой, но достойни лица като писателят Георги Марков или оперният певец Борис Христов, например, все пак отстояваше авторитета на отечеството ни. Но успехите в култура, наука, спорт не можеха да измият позора, че управлението на една древна и достойна държава е попаднало за близо половин век в ръцете на недостойни хора, а както след това се оказа и в ръцете на хора оцапани с кръв.
България започна да си връща своя международен авторитет, когато заедно с другите централно и източноевропейски народи тръгна сама по пътя на свободата и демокрацията отхвърляйки антинародния комунистически режим. Този път не бе лек, защото срещу него, особено в началото му, се противопоставяха функционерите на партията, която именно бе унищожила авторитета на България – Българската комунистическа или както неочаквано взе да се нарича – социалистическа, партия.При това започна да се нарича "социалистическа" в период, когато нейното ръководство и членове се насочиха към ограбване на националното богатство, към превръщането си в капиталисти и олигарси на България. Днешният пловдивски социалистически олигарх Гергов е типичечен пример за това. Срещу авторитета на България работеха социалистическите правителства на Андрей Луканов и на Жан Виденов подкрепяни от съответните парламентарни мнозинства. Част от тези дейци, които сриваха в началото на прехода авторитета на България, които пречеха за изграждането на нейния нов образ на демократична и правова държава, бе Ирина Бокова – и като народен представител и като участник в кабинета на Жан Виденов. Именно тогава министерството на външните работи трябваше ежедневно да лъже света, че в България всичко е наред. И то лъжеше до последния ден, когато в началото на януари 1997 година народът не излезе на улицата в протест срещу тоталната икономическа и финансова катастрофа. Няма нито едно свидетелство, че Ирина Бокова – кандидат днес за "повдигане на авторитета" на България, през онези години, когато нейната партия съсипваше България, се е противопоставила – писмено или устно, срещу своите другари. Няма такова свидетелство, защото тя винаги е била част от съсипниците на авторитета на България. Заеманите след това от нея постове също не са допринесли с нищо за издигане на авторитета на страната ни. Освен недоумението от това, какъв народ са българите, че издигат именно вредителите на своята държава и за международни постове.
Затова и решението на българското правителство да издигне кандидатурата на Ирина Бокова се посреща с недоумение от всички демократично мислещи хора в България. Тя ще срине още повече авторитета на странати ни и ще даде повод за присмех към нашия народ, който явно не може да се освободи все още от своето комунистическо "робство". И продължава да живее в неговото време. Лош знак е това и за днешните български държавници, защото с този си избор завинаги изтриват рекламното си лице на "реформатори". То е петното, което ще ги следва до края на кариерата им. Защото предложиха на най-авторитетната световна организация ООН кандидат символизиращ злото, което е сполетяло за половин век отечеството ни. А сигналите, че кандидатурата на Бокова е по-скоро кандидатура на Москва подадена за издигане от български ръце прави този избор още по-унизителен за българския народ. Днес е лош ден за българската демокрация.

Не ме изненадва подкрепата на правителството за кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Изненадва ме нивото, на което беше създадена тази почти френетична атмосфера за това, че има закъснение. Очевидно не става дума за закъснение! Другият проблем, който не е решен, а би трябвало да бъде решен е нивото, на което се конструира тази кандидатура.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ политологът доц. Антоний Гълъбов. Според него основните аргументи, изказани отвън са в подкрепа на личността на Бокова и не са достатъчно сериозни, защото не касаят концепцията, зад която би застанала тя :

Този ведомствено-учрежденски подход, в който се опитват да вместят г-жа Бокова не е добро начало на  проактивната част на нейната кампания. Смятам, че ѝ правят лоша услуга твърде гръмогласните ѝ адвокати.

Според политолога, решението не е взето под натиска на АБВ, която „се позиционира трайно в тази роля – на малък партньор, който се опитва да поставя ултиматуми“.

Анексирането на Крим и случващото се в Сирия ясно показват, че ООН не е в състояние да наложи международното право, коментира Гълъбов, според когото Бокова трябва да даде своята оценка за ефективността на най-голямата и влиятелна организация в света и да оповести „какво всъщност тя вижда за ООН“:

Би трябвало, наистина, това да е кандидатура на България. Българските институции трябва да знаят зад какво застават, освен зад личната биография на г-жа Бокова, зад нейния международен опит.


Тагове: Бокова, ООН
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg