Колко работят българи и европейци?

Италианците, българите и хърватите са на последните три места в Европейския съюз (ЕС) по продъжителност на трудовия живот. Това показват данните на „Евростат", които сравняват 2016 с 2006 година.

През миналата година хората в ЕС са работили средно по 35.6 години, което е с 1.8 години повече в сравнение с 2006 г.

През този 10-годишен период "продължителността на трудовия живот" се увеличава по-бързо при жените (33.1 години през 2016 г. спрямо 30.6 години през 2006 г. или нарастване с 2.5 години), отколкото при мъжете (38.0 години през 2016 г. спрямо 36.9 години през 2006 г. или увеличаване с 1.1 години).

През 2016 г. средната продължителност на трудовия живот в България е 31.7 години, което е с 3.9 години под средните за ЕС. Преди нас са италианците при които разликата е 4.4 години. Непосредствено преди нас са хърватите, чиито трудов живот е 32.1 години.

Според "Евростат", българките работят средно малко над 30 години, а мъжете - около 33 години.

В държавите-членки на ЕС през 2016 г. Швеция има най-дългия среден трудов живот (41.3 години), преди Дания и Холандия (съответно 40.3 години и 40.0 години). Следват Великобритания (38.8 години), Германия (38.1 години), Естония (37.8 години) и Финландия (37.7 години).

На дъното на таблицата преди Италия, България и Хърватия са Румъния (32.4 години), Гърция (32.5 години) (32,6 години), както и в Люксембург и Полша (по 32,9 години).

Във всички държави-членки, с изключение на Латвия и Литва, продължителността на трудовия живот е по-дълга за мъжете, отколкото за жените през 2016 г.