Какво да правим с пластмасовите отпадъци?

Европейската комисия публикува Зелена книга, с която се цели да се постави началото на обсъждане по темата как пластмасовите изделия да станат по-устойчиви през целия им жизнен цикъл и как да се намали въздействието на пластмасовите отпадъци върху околната среда.
Веднъж попаднали в околната среда, и по-специално в морската среда, пластмасовите отпадъци могат да останат там в продължение на стотици години. До 10 млн. тона отпадъци, предимно пластмасови, се изхвърлят всяка година в световните океани и морета и ги превръщат в най-големите сметища за пластмасови отпадъци в света.
В нашето общество, свикнало с принципа за еднократна употреба, пластмасата често се възприема като евтин и лесен за изхвърляне материал, а степента на рециклиране е ниска. Половината от всички пластмасови отпадъци в Европа се озовават в депа за отпадъци, което трябва да се избягва, тъй като пластмасата може да съдържа опасни съставки и нейното изхвърляне може да доведе до нежелани емисии и концентрации на замърсяващи остатъци.

В Зелената книга се подчертават ключовата роля на пластмасата в редица промишлени процеси и приложения, както и потенциалните икономически ползи от една по-висока степен на рециклиране. Като се имат предвид нарастването на световното население и все по-оскъдните природни ресурси, рециклирането на пластмаси ще бъде алтернатива на експлоатацията на неизползвани ресурси. За да се ускори този преход, са необходими по-добри рамкови условия за подпомагане на екодизайна и екологичните иновации, като предотвратяването на образуването на отпадъци и рециклирането се вземат предвид още при проектирането на продукти от пластмаса.
Особените предизвикателства, свързани с пластмасовите отпадъци, понастоящем не са застъпени в законодателството на ЕС в областта на отпадъците. Държавите членки следва да дадат предимство на предотвратяването и рециклирането за сметка на други начини на депониране, като това важи за всички потоци от отпадъци, посочени в Рамковата директива за отпадъците, но очевидно са нужни още усилия в тази насока. Целта на Зелената книга е да се съберат данни и становища, за да се оцени въздействието на пластмасовите отпадъци и да се определи европейска стратегия за смекчаване на това въздействие. Заинтересованите страни се приканват да споделят мнението си по въпроса дали и как съществуващото законодателство следва да бъде адаптирано, за да се справим с пластмасовите отпадъци и за да се насърчават тяхната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване за сметка на депонирането. Приветстват се и мнения за ефективността на евентуални конкретни цели във връзка с рециклирането, както и на икономически мерки, като забрани за депониране, такси за депониране и схеми на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“ (pay-as-you-throw). В Зелената книга също така се задава въпросът как да се подобри модулното и химическото проектиране на пластмаси, за да се подобрят възможностите за рециклиране, как да се намалят отпадъците в морската среда и дали е необходимо да се насърчава използването на биоразградима пластмаса.
Следващи стъпки
Консултациите, които включват обсъждания по 26 въпроса, ще продължат до началото на юни 2013 г. Резултатите ще послужат за основа на допълнителни мерки през 2014 г. в рамките на по-широкообхватен преглед на политиката в областта на отпадъците. Особено внимание ще се обърне на настоящите цели за депата и за оползотворяване на отпадъците, както и на последваща оценка на петте директиви относно различните потоци от отпадъци.
Контекст
За малко повече от един век пластмасата се превърна в материал, без който съвременното проектиране и производство на потребителски стоки за масово потребление са невъзможни. Само за 50 години производството на пластмаса в света се е увеличило от 1,5 млн. тона годишно през 1950 г. до 245 млн. тона през 2008 г., като се очаква тази тенденция да продължи. Морската среда е особено уязвима: пластмасовите отпадъци представляват 80 % от огромните острови от отпадъци в Атлантическия и Тихия океан и са заплаха за морските видове, които се заплитат в тях или ги поглъщат. Наличието на пластмасови остатъци дори в най-отдалечените райони на света показва, че образуването на прекомерно количество пластмасови отпадъци има своята цена. Обикновената пластмаса съдържа и голям брой химически добавки, понякога с голямо процентно съдържание, които могат да бъдат канцерогенни, да предизвикват други токсични реакции или смущения на ендокринната система.
Някои стратегически елементи на борбата с пластмасовите отпадъци в околната среда вече са налице в действащото законодателство в областта на отпадъците. В Рамковата директива за отпадъците (2008/98/EО) се набляга върху подхода, основан на жизнения цикъл, върху предотвратяването на отпадъци за сметка на дейностите, свързани с вече образуваните отпадъци, върху разширяване на отговорността на производителя, както и върху проектирането на продукти и ефективното използване и опазване на ресурсите. Освен това Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа от 2011 г. и Седмият план за действие в областта на околната среда, който бе предложен от Комисията през 2012 г. и се обсъжда в момента от Европейския парламент и от Съвета, доразвиват дебата за приемане на обща цел на равнището на ЕС за намаляване на количествата отпадъци в моретата./ЕК