EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Защо ЕК наблюдава българските банки?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Защо ЕК наблюдава българските банки?

mail07:55 | 03.03.2015прегледи 1741 коментарикоментари 0


В България са налице макроикономически дисбаланси, във връзка с които са необходими решителни политически действия и специфичен мониторинг. Сътресенията във финансовия сектор през 2014 г. породиха опасения, че банковите практики от българска страна могат да окажат сериозни последствия върху сектора и върху общата макроикономическа стабилност. Наред с това все още отрицателните (макар и подобряващи се) външноикономически позиции, корпоративната свръхзадлъжнялост и недостатъчното адаптиране на пазара на труда продължават да представляват макроикономически рискове и заслужават специално внимание.

Това е становището на Европейската комисия, обявено в края на февруари, на базата на което е взето решение за процедура срещу нашата страна.

България в компанията на Франция и Германия

Комисията предприема по-строга процедура по отношение на три от 16-те държави, в които през ноември бяха установени макроикономически дисбаланси — Франция (степен 5), Германия (степен 3) и България (степен 5). Открива се процедура при макроикономически дисбаланси за Португалия и Румъния и се предвижда смекчаване на процедурата за Словения. Промени в статута на останалите десет държави не се планират.

България, подобно на останалите страни-членки, трябва да представи до средата на април национална програма за реформи и програма за стабилност или конвергенция. Въз основа на това Комисията ще представи през май нов и целенасочен набор от конкретни и ориентирани към основните приоритети препоръки за всяка държава в периода 2015—2016 г. Преди това препоръките на Комисията ще бъдат представени на Европейския съвет, като се очаква те да бъдат обсъдени на заседанието на Съвета на икономическите и финансовите министри през март. Също през март Комисията ще организира нов кръг от двустранни срещи, на които ще бъдат обсъдени докладите за отделните страни.

Обобщение на решенията за процедури при макроикономически дисбаланси за 2015 г.

zoom_sss

Налице са макроикономически дисбаланси, във връзка с които са необходими решителни политически действия и специфичен мониторинг. Това е записано за всяка от следващите държави членки. Ето и детайлите:

Белгия: Промените, свързани с външноикономическата конкурентоспособност на стоките, продължават да създават рискове и се налага да бъдат наблюдавани отблизо, тъй като евентуално ново влошаване би застрашило макроикономическата стабилност. По-нататъшните действия за сближаване на параметрите на разходите могат да забавят спада на заетостта в търгуемите сектори, а пренасочването на данъчното облагане към извънтрудови данъчни основи ще доведе до сериозен напредък в преодоляването на дългогодишните различия в разходите. Макар държавният дълг да остава висок, налице са няколко фактора, които смекчават произтичащите от него макроикономически рискове.

Германия: Засилените рискове са свързани с трайния недостиг на частни и публични инвестиции, който води до забавяне на растежа и допринася за много високия излишък по текущата сметка, заслужаващ сериозно внимание. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за германската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

Ирландия: През 2013 г. Ирландия приключи програмата за финансова помощ на ЕС и МВФ и понастоящем е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки значителното подобрение на икономическите перспективи все още са необходими мерки по отношение на рисковете, свързани с високите равнища на задлъжнялост в частния и публичния сектор, неразрешените проблеми във финансовия сектор (по-конкретно по отношение на рентабилността на банките) и адаптирането на пазара на труда, белязан от висока структурна безработица.

Испания: През 2014 г. бе прекратена програмата за финансова помощ за Испания за рекапитализация на финансовите институции, като в момента държавата е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки наличието на известни подобрения в баланса по текущата сметка, рисковете, свързани с високите равнища на задлъжнялост в частния и публичния сектор, както и силно отрицателната нетна международна инвестиционна позиция, трябва да се следят отблизо, особено в условията на много висока безработица. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за испанската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

Франция: През май Комисията ще вземе решение за задействане на процедурата при прекомерен дисбаланс въз основа на националните програми за реформи и други обявени дотогава ангажименти за структурни реформи. В резултат на ниския растеж и ниската инфлация, съчетани с недостатъчна рентабилност на предприятията, и предвид неубедителната политическа реакция до този момент се наблюдава значително увеличение на рисковете, произтичащи от влошаване на разходната и неразходната конкурентоспособност, както и от все по-високите равнища на задлъжнялост на Франция и в частност на нейния държавен дълг. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за френската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

Хърватия: През май Комисията ще вземе решение за задействане на процедурата при прекомерен дисбаланс въз основа на националните програми за реформи и други обявени дотогава ангажименти за структурни реформи. В условията на нисък растеж, забавено преструктуриране на предприятията и незначителна ефективност на заетостта е налице съществено увеличаване на рисковете, свързани с ниската конкурентоспособност, високите външни задължения и нарастващия държавен дълг в съчетание със слабо управление от страна на публичния сектор.

Италия: В условия на системно нисък растеж и производителност е регистрирано значително увеличаване на рисковете, произтичащи от много високото равнище на държавния дълг и слабостта на разходната и неразходната конкурентоспособност. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за италианската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

Унгария: Трябва да се обърне особено внимание на рисковете, произтичащи от все още силно отрицателната нетна международна позиция (въпреки отбелязания известен напредък в коригирането на външните сметки), високото равнище на държавния дълг, значителната регулаторна тежест върху финансовия сектор и високото равнище на необслужвани кредити, които възпрепятстват усилията за намаляване на задлъжнялостта.

Нидерландия: Трябва да се предприемат действия за отстраняване на рисковете, произтичащи от високото равнище на частния дълг, независимо от наскоро предприетите мерки за възстановяването на пазара на жилища и ограничаване на растежа на ипотечните кредити. Въпреки че значителният излишък по текущата сметка донякъде може да се обоснове със структурните характеристики на икономиката, е възможно структурата на пенсионната и данъчната система да се окаже причина за неефективно разпределяне на капитала.

Португалия: През 2014 г. Португалия приключи програмата за икономически реформи и понастоящем е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки постигнатия в рамките на програмата значителен напредък по отношение на икономическите реформи и политиките трябва да се обърне специално внимание на неотстранените съществени рискове, свързани с високите равнища на вътрешна и външна задлъжнялост в различни сектори. Съществува също така силен натиск за намаляване на задлъжнялостта в условията на нисък растеж, ниска инфлация и висока безработица.

Словения: Преструктурирането е в ход, като решителните политически действия, повишеният износ и подобрените условия на растеж са довели до намаляване на рисковете — най-вече на свързаните с външноикономическата устойчивост — в сравнение с миналата година. Независимо от това слабото корпоративно управление, високата степен на държавна собственост, все още значителната корпоративна задлъжнялост и нарастващият държавен дълг пораждат рискове за финансовата стабилност и растежа и към тях трябва да се подходи с особено внимание. Вследствие на това дисбалансите не се смятат за прекомерни, но трябва да останат под специално наблюдение.

Финландия: По-конкретно трябва да се обърне внимание на рисковете, свързани със слабия износ в условията на промишлено преструктуриране. Макар че спадът в пазарните дялове на износа и отраслите на преработващата промишленост като цяло е преодолян, равнището на инвестициите остава ниско и е регистрирано намаляване на потенциалния растеж. Дългът на частния сектор е стабилизиран и не поражда непосредствени опасения, но с оглед на относително високото му равнище е необходимо да бъде наблюдаван отблизо.

Швеция: По-конкретно дългът на домакинствата продължава да отбелязва много високи равнища и да се увеличава в резултат на растящите цени на жилищата, трайно ниските лихвени проценти, все още високите данъчни стимули и ограниченията при предлагането на жилища. Необходимо е да продължи наблюдението на макроикономическите промени, свързани с частния дълг.

Румъния: Постигнато е значително намаляване на външните и вътрешните дисбаланси в рамките на трите последователни програми на ЕС и МВФ. Трябва обаче да се обърне внимание на рисковете от относително голямата отрицателна нетна международна инвестиционна позиция и слабия капацитет за износ в средносрочен план. За момента финансовият сектор остава стабилен, но все още се наблюдават външни и вътрешни слабости на банковия сектор.

Обединено кралство: Внимание по-специално заслужават рисковете, свързани с високото равнище на задлъжнялост на домакинствата, за което допринасят и структурните характеристики на пазара на жилища. Наблюдава се увеличена устойчивост на икономиката и на финансовия сектор. Независимо от това недостигът на жилища ще се запази, като е възможно той да доведе до повишаване на техните цени в средносрочен план и да намали устойчивостта на сектора спрямо евентуалните рискове.

Както се вижда, дори по-мощните икономики изпитват сериозни затруднения – задлъжнялост на домакинствата, нисък растеж, инфлация, високо равнище на държавния дълг и др.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси подчерта:

„Приехме важен и балансиран набор от решения, които изцяло отразяват икономическата ситуация в момента. С тези решения Комисията доказва както важността на структурните реформи, така и спазването на нашите фискални правила.Макар повечето държави от ЕС да полагат необходимите усилия, някои страни трябва да ускорят и засилят работата по осъществяване на реформите и намаляване на своя дефицит и дълг.Ще продължим да поощряваме усилията им в тази насока, като при необходимост ще използваме всички правни средства, с които разполагаме.“

Източник: Европейска комисия

 

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 3886