В кои държави има "seniority bonus" ?

В кои държави има допълнителното заплащане* за прослужено време и придобит трудов стаж? Ето какво показва обзорната информация на Европейската фондация за подобряване на качеството на живота и условията на труд, известна повече като “Eurofound” или като „Дъблинската фондация“.

 Показателно е, че голям брой страни от ЕС значително ограничиха заплащането за прослужено време и придобит трудов стаж (seniority pay). Така например в по-ранно изследване на “Eurofound” е установено, че в производствения сектор във Франция през 2004 година бонусите и допълнителните заплащания са съставлявали 12,9% от доходите на заетите, като само 1,7% от тях са се дължали на „seniority бонуси“. През 1998 година тези бонуси са били 2,2% от доходите на заетите.

През 2007 година австрийските социални партньори, подписвайки колективния трудов договор за банковия сектор, заместват традиционната система за допълнително заплащане за „старшинство“ със основана на оценка система, която отчита прогреса в компетенциите.

По подобен начин, схемите с използване на бонуси за прослужено време и придобит трудов стаж (seniority schemes), стават все по-малко релевантни в Унгария, като възнагражденията стават все по тясно свързани с уменията, представянето и с положението на пазара на труда.

Подобни развития стават и в публичния сектор. Няколко страни – членки на ЕС вече прилагат механизми, които опростяват скалите за заплащане и допускат по-голяма диференциация на заплащането в рамките на публичния сектор, като схемите за променливо (вариращо) заплащане (variable pay schemes - VPS) са част от този процес.

В същото сравнително изследване, португалските експерти отбелязват, че правителството е заменило заплащането за прослужено време и придобит трудов стаж (seniority pay) с базирана на оценка схема за отчитане на заслугите (appraisal-based merit scheme), като част от цялостната рационализация на структурата на системата на заплащане, предприета през 2007 година.

Общо и преобладаващо, има забележима тенденция към оттегляне от заплащането на парче и към въвеждане на бонуси за производителност, споделяне на печалбата (участие на работниците и служителите при разпределянето на печалбата) и други форми на променливо (вариращо) заплащане (variable pay schemes - VPS), като “seniority” системите се изместват и отхвърлят.

Докато доскорошната глобална икономическа криза имаше отрицателно отражение върху цялостната употреба на схемите за променливо (вариращо) заплащане (variable pay schemes - VPS), вече има свидетелства, че с подобряването на икономическия климат, тяхната употреба ще расте. Подобно нарастване на приложението им се дължи (според работодателите) на тяхната гъвкавост и връзката с постигнатите бизнес резултати.

Също така, в контекста на все по-застаряващото население, в условията на недостиг на търсените умения, схемите за променливо (вариращо) заплащане (variable pay schemes - VPS) ще бъдат използвани за да се привличат и възнаграждават най-талантливите личности“.

В ЕС няма практика на задължително  допълнително заплащане за прослужено време и придобит трудов стаж.

Къде има „seniority bonus”?

В САЩ, нормиран „seniority bonus” има единствено в: Държавните пощи и в US Army.  Държавата регулира „seniority bonus”-ите и в Боливия, Венецуела. В Камбоджа самият „seniority bonus” е в размер на два, три и четири долара, съответно за една, две и три години трудов стаж. При стаж над четири години, „seniority bonus”-ът става вече пет долара. Излишно е да се обяснява, че подобна мярка може да се приеме за работеща само в държави с много ниско ниво на заплащане като Камбоджа, където пет долара е сериозна сума.

Ето още един пример за договаряне на “prime de ménage”, вече наричан и във франкофонските държави „seniority bonus” с колективен трудов договор – случаят на люксембургския банков сектор. За първи път, колективният трудов договор е подписан през 1970 година. От тогава до сега, всички допълнителни възнаграждения си остават договорни, а не нормативни. В Румъния, въпросът за „seniority bonus”-ите е решен в колективният трудов договор на национално ниво - NCBA (там имат такъв).

В Шотландия от въпросните бонуси се възползват личните лекари “GP”-тата, като тази привилегия е резултат на договор между British Medical Association (BMA) и шотландското правителство. Това може да се разглежда било като колективен трудов договор, било като нещо от рода на договора на нашия лекарски съюз със НЗОК, но то е най-вече КТД. В него са договорени много изгодни „seniority bonus”-и за личните лекари, като се оказва, че в Шотландия личните лекари взимат вкупом 19 милиона паунда годишно, „просто защото си седят на техните добре платени работни места”, както е написал журналистът Грег Кристисон.

Въпросните „златни” бонуси се отнасят за личните лекари, работещи в Националната здравна служба (NHS). Критиците на тези бонуси  привеждат изчисления, че с тези пари могат спокойно да се осигурят заплатите на 900 (деветстотин) медицински сестри. Сеньорити бонусът на личните лекари е обект на остра критика и поради факта, че тези пари биха могли да се пренасочат и към работещите в спешната помощ, където условията на труд са несравнимо по-тежки и много отговорни.

Бонусите на личните лекари са въведени в Обединеното кралство през 2004 година и изплащането им не е било широко известно. Когато се разчува, това предизвиква скандал. В Англия просто обявяват, че ще отменят тези бонуси, като министърът на здравеопазването (Health Secretary) Jeremy Hunt ги нарича „антични”.

В Шотландия, правителството се опитва да защити тези бонуси, с аргумента, че така задържа високо квалифицирани специалисти на работа. В края на май – началото на юни 2015 година, скандалът набира скорост и там. На 31 май 2015 година, различни обществени организации и групи за натиск поставят публично въпроса, дали данъкоплатците получават стойност срещу тези си пари (сеньорити бонусите на личните лекари) и се обръщат към шотландското правителство с искане да предприеме действия за редуциране на тези разходи.

Все пак, добре е да се отбележи, че шотландските лекари получават своите първи „сеньорите бонуси”, когато наберат шест години стаж. При средна заплата от 88700 паунда годишно, надбавката средно годишно им докарва по около 10000 паунда допълнително.

За разлика от Шотландия, където това е все още въпрос на дискусия, в Англия има договор, че всички форми на сеньорити бонуси в Националната здравна служба, които струват на данъкоплатците 80 милиона паунда на година, ще бъдат напълно отменени до 2020 година.

*„seniority bonus”