Българска ферма за охлюви + видео

Над една трета от средствата в бюджета на ЕС са за селскостопанската политика, като за нея ЕП поставя акцент върху подкрепата за малките стопанства и младите фермери. Фермата за охлюви на Пенчо и Емилия Петкови преминава през редица трудности, но семейството не се отказва да развива бизнеса си. Подкрепа за това получават и от програмите на ЕС.

Приемането на амбициозен дългосрочен бюджет на Европейския съюз беше важно условие за възстановяването след COVID-19 и изграждането на екологосъобразна, дигитална и устойчива Европа. Увеличаването на средствата за периода 2021 – 2027 г. бе ключово за Европейския парламент, за да може да се гарантира развитието на основните програми на ЕС. Европейското финансиране помага на европейските, сред тях и на българските граждани, бизнеси, институции и инициативи. За да покаже значението на европейските средства в страната, Бюрото на Европейския парламент в България разказва три български истории за три ключови цели на Европейския съюз.

Пенчо Петков е собственик на третата по големина ферма за охлюви в България. Заедно със съпругата си Емилия той създава към нея и малък семеен ресторант, като превръща комплекса и в туристическа атракция. Развитието на бизнеса преминава и през трудности, но с много труд и упорство семейството успява да се справи с предизвикателствата. Чрез подкрепа по мярката „Млад фермер“ по Общата селскостопанска политика те успяват да затворят цикъла и да продължат да развиват бизнеса си.

Вижте повече за историята на Пенчо и Емилия Петкови във видеото.

Общата селскостопанска политика е една от най-старите общи политики на ЕС. Нейното значение намира отражение в дела от бюджета на ЕС, предназначен за нея, който представлява приблизително 40% от общия бюджет. Целта на ОСП е да подобри производителността, да насърчи развитието на селските райони, да намали предизвикателствата за околната среда и да осигури справедливи доходи на фермерите.

В изминалия програмен период 2014 – 2020 г. ЕС е предоставил на България над 8 млрд. евро в областта на земеделието – около 3 млрд. евро за развитие на селските райони и над 5 млрд. евро по схемите за директни плащания. Средствата от ЕС са сред основните двигатели за развитието на селското стопанство в България след присъединяването на страната към ЕС.

Дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС, или многогодишната финансова рамка, определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за дълъг период от време в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.

Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет – акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.