Силна поляризация на обществените нагласи, висока готовност за гласуване и поредица от малки дистанции, които задават голяма интрига за изхода от парламентарния вот, регистрира националното-представително проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания:
Месец след встъпването си в длъжност, президентът Р. Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. Проведено по-рано проучване за предаването „Референдум” на БНТ също отчете поляризирано отношение към начина, по който служебния кабинет извършва кадровите промени във властта (53% одобрение срещу 42% неодобрение) и ревизията на дейността на кабинета „Борисов 2” (56% одобрение срещу 40% неодобрение). За разлика от правителството, служебният премиер О. Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие.
Седмица преди Конституционният съд да отмени санкциите за негласувалите, готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели. Ако въпреки решението на КС тенденцията се запази, може да се очаква на 26-ти март до урните да отидат около 3.7млн. гласоподаватели (активност, която би била по-ниска от тази в първия тур на Президентските избори от 2016г., когато 3.9 млн. души).
Няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Първата – разликата между двете водещи формации ГЕРБ и БСП, които влизат в кампанията със силно сближен резултат. ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват. За последния месец ГЕРБ търпи лек спад като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Б. Борисов и 25.3% за К. Нинова.
Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати обаче се отразява негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.
Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията „Воля” на варненския бизнесмен В. Марешки. Към момента, ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.
С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента. Същевременно обаче, прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии. Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.
В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторския блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и Глас Народен (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им. Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2.6%, а „Нова Република” с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.
Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21” влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана анти-статукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция „АБВ – Движение 21” или възможността да отбележат опцията „Не подкрепям никого”.
Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите. Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.
Доверие в политиците
Да припомним данните от проучване на агенцията от края на януари. Ако изборите бяха проведени преди месец, новият парламент би се оказал в патова ситуация, близка до тази през 2013 г. В бъдещото Четиридесет и четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни. ГЕРБ (32.6% от гласуващите) води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има 7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на В.Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа. В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „под прагови“ позиции – с 3.8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторския блок, 2.3% за Да, България; 1.4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Т.Дончева и 1.4% за АБВ.