Системният характер на професионалния стрес в здравеопазването и необходимостта от целенасочени мерки за превенция на професионалното прегаряне бяха във фокуса на кръгла маса на тема „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).
Форумът се проведе в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България. В дискусията участваха представители на институциите, работодателските и синдикалните организации, здравни заведения и професионални организации в сектора.
Модератори на събитието бяха проф. Григор Димитров, главен директор в БСК, и проф. д-р Галинка Павлова, д.м., управител на ДКЦ V Варна „Св. Екатерина“ и преподавател в Медицинския университет – София.
„Темата за психичното здраве и темата за пазара на труда нас като работодатели изключително много ни засяга“, каза при откриването на форума Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК. „Задаваме си въпроса дали ние се грижим за здравето на медиците, за обстановката в лечебните заведения. В рамките на дискусията отваряме пътя към диалога за това дали имаме нужните политики и механизми да изследваме професионалното прегаряне и да разберем дали имаме възможности – институциите и работодателите, да намерим верните решения, да поставим диагнозата, да намерим средствата, по които да се справим с този голям проблем“, допълни Митрев.
Хроничният стрес е системен проблем за здравеопазването
В рамките на форума Надежда Димитрова, експерт в Националния център за оценка на компетенциите към БСК и ръководител на секторния екип, представи резултатите от партньорски преглед на фирмените политики и подходи за управление на стреса на работното място в сектор „Хуманно здравеопазване“.
Резултатите очертават тенденция към нарастващо психично и емоционално натоварване, обусловено от комбинация от фактори, излизащи извън рамките на самата професионална роля. Влияние оказва взаимодействието между вътрешноорганизационни фактори и външни такива, вкл. недостига на кадри, организацията на труда, обществените нагласи и особеностите във функционирането на здравната система.
Според представените данни най-често посочваният източник на напрежение е свързан с оценката и признанието за труда – 63% от изследваните лица посочват този фактор с отговори „често“ и „много често“. Следват атмосферата на взаимоотношенията в работната среда (55%), натоварването и интензивността на работата (51%) и организацията на работата (51%).
Особено показателни са резултатите, свързани с административната тежест. 62% от анкетираните често или много често се занимават с излишна документация вместо със същинската си работа. 67% посочват необходимостта да работят прекалено интензивно и/или да изпълняват няколко задачи едновременно, за да се справят със задълженията си.
Данните за атмосферата в работната среда също открояват съществени предизвикателства: 78% от изследваните лица често или много често изпитват необходимост да потискат емоциите си и винаги да бъдат любезни и отзивчиви
Последствията не са индивидуални, а икономически
Професионалният стрес се отразява както на физическото и психичното благополучие на медицинските специалисти, така и на цялостната организация на работа и устойчивостта на здравната система.
Според представените резултати 46% от анкетираните изпитват загуба на контрол и неудовлетвореност от развитието на работните процеси, 43% съобщават за умора и трудно възстановяване след работа, а 42% – за невъзможност да спрат да мислят за работата си извън работното време.
Продължителното натоварване, съчетано с трудностите при възстановяването, може да задълбочи проблемите с мотивацията, концентрацията и взаимоотношенията в екипите. Това създава предпоставки за отсъствия от работа, напускане на специалисти и допълнително натоварване на останалия персонал.
В презентацията беше посочено и че разходите за болнични поради стрес и професионално прегаряне в България достигат 200 млн. евро годишно и продължават да нарастват.
Превенцията трябва да започне преди прегарянето
Резултатите от партньорския преглед показват ясно изразена потребност от по-последователен подход към управлението на психосоциалните рискове в здравните заведения. Въпреки осъзнаването на проблема, в практиката проблемите на психичното здраве все още не са устойчиво интегрирани в организационните политики, липсват системни мерки за минимизиране на рисковете за работещите и недостатъчно развита култура на грижа за психичното здраве.
Сред мерките, оценени като важни или много важни от почти всички участници в изследването, са:
Справедлива система за оценка, възнаграждение и признание – посочена от 97,5% от анкетираните;
По-добро планиране и организация на работата и намаляване на ненужната администрация – също 97,5%;
Контрол на емоционалния климат и конструктивно управление на конфликтите – 94,9%;
Редовен преглед и оптимизиране на работното натоварване – 94,9%;
Включване на психичното здраве в управленските решения и планирането – 94,9%.
В рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“ са разработени инструменти и практически ресурси за подкрепа на работодателите и работещите, сред които инструмент за измерване на нивото на професионално прегаряне, наръчник за превенция на бърнаута, корпоративен модел за управление на стреса и примерна корпоративна програма.
Основният извод от представеното изследване е, че професионалното прегаряне не може да бъде разглеждано единствено като индивидуален проблем на медицинския специалист. То е предизвикателство, което изисква координирани действия на всички нива – от организацията на работата и управленските практики в здравните заведения до политиките и механизмите за подкрепа в сектора.
Опазването на психичното здраве на хората, които се грижат за здравето на обществото, е неразделна част от устойчивостта на здравната система и от способността ѝ да осигурява качествена и навременна медицинска помощ.
От осъзнаване на проблема към конкретни действия
Втората част на кръглата маса беше посветена на дискусия за причините за професионалния стрес, последствията за медицинските специалисти и здравните заведения и възможните политики и практически решения. Специално внимание беше отделено на гледната точка на ръководителите на лечебни заведения, лекарите, медицинските сестри, специалистите по здравни грижи и професионалните организации.